В Грузия виненият туризъм си има дългогодишни традиции и това не е случайно. Страната предлага не само ачествени вина, но и уникален обичай, който не съществува другаде. Наздравиците се обявяват и координират от специален човек, известен като тамада.
Той решава кой след кого ще произнесе тост, както и да предотвратява с шеги и остроумия евентуално напрежение в резултат на маратонското вдигане на чашите, типично за Грузия.
Тамадата е човекът, който бди по време на пиршеството и следи да не дава думата на прекалено подпийналите, за да не развалят удоволствието на всички останали. Предполага се, че длъжността „ръководител на трапезата“ е много стара.
Археолозите са открили бронзова статуя на човек, вдигащ наздравица с рог, която е датирана от 6-и век преди Христа, пише „Галерия“. Цялата тази многовековна традиция в организирането на тържествени поводи и раздумки на по чаша алкопол е довела до това, че алкохолици в страната почти не можете да срещнете – просто всеки знае как и колко да пие.
Традиционно тамада е мъж, при това най-уважаваният в населеното място, който задължително „носи на пиене“ и пее добре. Тостовете обичайно завършват с поука и приличат повече на анекдоти, а нерядко продължават и над 5 минути.
Обикновено първият тост е за Бог, следва този за родината, за родителите, за децата, за гостите, за приятелите, за жените, за мир и въобще за каквото ви хрумне и дори на теми, които никога не биха ви хрумнали. Речите трябва да са не твърде дълги, да са остроумни, да можете да си извлечете поука от тях.
В този СПА център може да се къпете във вино или кафе
За разлика от често срещаната традиция в други държави, пиенето до дъно след наздравицата не е задължително, така че имате свобода да пиете със собственото си темпо, с вашата мярка и за удоволствие, така че тостът да нес е превърне в задължение.
В Грузия умеят да празнуват живота и да се наслаждават на всеки миг, озарен от глътка вино. Един от най-популярните грузински тостове гласи:
„Да пием за нашите гробове! Гробовете, в които ще положат тежките ни ковчези, направени от стогодишен дъб, който ще посадим утре!“.
