Скалните светилища по българските земи са безчет. Откриват се постоянно от любители на древната история и на броденето по планини и равнини. В същото време камъните и скалите с определена форма и фигури все още са голяма загадка за специалисти и обикновени почитетли на миналото.
Особено много въпроси поставят скалните кръгове. Невероятно изглежда, но над 200 такива се намират в югоизточната община Елхово близо до село Мелница съвсем на края на България в югоизточната й част.
Открити са преди 30-тина години. Местните хора ги знаят и преди така нареченото официално откриване, но 1990 година е началото на научния интерес към тях. Мистичните склани кръгове са разпределени неравномерно върху добре отличаващи се самотно стърчащи скали.
Над 200 каменни кръга пазят крайните земи на Югоизточна България
Близо до село Мелница има изградена екопътека с интересното и необяснимо за случайния и неместен посетител на име Дрънчи дупка. Екопътеката преминава през местата със струпвания на тракийски слънца, както предпочитат да ги наричат изследоватлеите.
Дали обаче тези ,,слънца“ са дело на траките, или на още подревни жители на нашите земи – това също е един от въпросите, оставащи без отговор засега. Друга загадка е свързана с това, че два от добре очертаните и запазилите се през хилядолетията кръгове са обърнати на запад и слънцето ги огрява само при залез.
Което може да е някакво потвърждение на допускането, че някога много отдавна наклонът на земнята ос е бил различен и посоките изток и запад, север и юг не са били като днешните. Може би в онези времена двата загадъчни кръга край елховското село Мелница са били обърнати към слънчевия изгрев.
Но това са само догадки, за които няма сериозни научни доказателства. Предположенията за предназначението на каменните дискове и кръгове са разнопосочни. Единственият неоспорим факт е, че са открити конкретни доказателства за култова дейност, извършвана край тези каменни съоръжения.
Може би и Великата богиня Майка е изобразена на светилището Палеокастро между Тополовград и Хлябово
Дали обаче култът е единствено слънчев, или има и други намеси от почитание пред други божества, остава неизвестно. За слънчевото светилище край село Мелница някои траколози и археоастрономи изказват предположението, че показва положението на звездите в системата на звездата куче Сириус – място на централното слънце на галактиката Млечен път.
Подобно допускане се прави и за други скални светилище и се свързва с терориите на конспирацията и фантастиката за контакти на древни жители на българските земи със същества от Сириус, които са научили траките на много неща. дали са им знания, мъдрост, занаяти.
Светилището се намира на пресечен хълмист терен на Дервентските възвишения на височина около 245 метра в местностите Мочукови камъни и на 3,5 километра на ‘г от село Мелница по асфалтовия път към Лесово. Местността е обрасла с треви, храсти и широколистни дървета.
Хълмистото възвишение е с ориентация северозапад – югоизток, а върхът му е увенчан с гребен от невисооки скали. Скалистият хребет се издига между две дерета, които се вливат едно в друго в северозападния край на скалния венец, което отвежда в посока към река Тунджа.
Светилището ясно показва, чее древните са имали яки ножове за рязане на скали
В скалите на най-високата част на възвишението в четири групи скали на разстояние от 150-200 метра една от друга са оформени чрез изсичане скални дискове с различен диаметър и дебелина. От югозападната страна на възвишението скалите са почти отвесни, а от североизточната склонът е полегат и достъпен.
Изсеените дискове са рсзположени на североизточната страна на скалите, която огрява от първите лъчи на слънцето рано сутрин. Часът от слънчевите кръгове са само очертани с врязана линия върху скалите, но по-голямата част са релефно изработени с диаметри от 0,4 до 0,8 метра и дълбочина на релефа от 10 до 15 сантиметра.
Част от слънчевите дискове са напълно запазени, а други само частично, тъй като от климатичните процеси през вековете скалата се е напукала, при което са се отчупилли и части от кръговете.
Слънчевите дискове са изсечени на различна височина по скалите. Откъм югозападната страна на склона, недалеч от основните групи скали, малко по-ниско под тях са разположени други малки групи скали, върху които също са оформени слънчеви дискове.
За да се видят, трябва да се наблюдават от най-високата точка на съответния скален масив. Освен скалните дискове на някои места в скалите личат преднамерено изрязвани скални площадки пред тях, както и правилно оформени в скалите ями.
По стари са от 3000 години
Обектът е проучен за пръв път през 2010 г. от българските археолози Илия Илиев и Емил Бузов. Целта на проучването е подсредством сондажи да се уточни чрез археологически материал хронологическият диапазон на изграждането и използването на светилището.
За целта учените залагат четири сондажа – три от тях при скалната група в най-източната част на рида и един при по-нискостоящите скали. Във всички сондажи е достигната дълбочина стерилната почва. В нито един от сондажите обаче не е открит археологичерски материалм който да позволи датирането на обекта по официално приетите модели.
При три от сондажите са регистрирани в дълбочина късчета камъни, за които се предполага, че могат да са отпадъченматериал от изсичане на скалните кръгове. Все пак има някои предположения, които отнасят възрастта на светилището Дрънчи дупка към 3-тото хилядолетие преди новата ера.
Автор: Силвия Драгомирова
