Открай време камъните и скалите имат важно място в живота на българите. Въпреки че изглеждат мъртви и безплодни, те са свързани с човека по особен начин. Вярва се, че при определени обстоятелства хората могат да се вкаменят, а от друга страна, камъните да лекуват болести и да сбъдват желания.
Един от най-популярните примери за това е Марков камък в Странджа, който жените докосват, за да заченат
В народните приказки се разказва за зли магъосници, които могат да превръщат хората в камъни чрез тайни заклинания. В юнашките песни с еописва за борбата на юнак и ламя, при която чудовището вкаменява героя – първо до колене, а после и до пояс – преди да бъде убито от него.
Почти по цялата територия на страната има предания за това как хора са превърнати в скали по различни поводи – най-често в резултат на нарушена забрана. Легендата за Мадоната – част от Белоградчишките скали. разказва за любовта на двама млади.
Някога на мястото на скалата имало женски манастир, където живеела красива млада монахиня. Девойката се влюбила в млад монах от близкия мъжки манастир и започнало тайно да се среща с него. След време се родило дете – плод на тяхната забранена любов и грехът им бил разкрит.
Изправени на съд и позорно изгонени, те горещо се помолили на Бог за помощ. И чудото станало – манастирите били срутени до основи, а жената с детето и монахът на кон се превурнали в скали, които и до днес напомнят, че истинската любов не е грах.
Момин камък приютява вкаменените тракийски стражи, разказва легендата
Легендата за Стражите в Родопите над асеновградско село. Изворово не е за любов, а за героизъм. Героизъм, проявен от войните пазители на древните траки, които не пожелали да пуснат Александър Велики до светилището Белинташ, за да чуе той съдбата си от оракула на Дионис.
Този оракул през IV век преди новата ера бил дори по-известен от Делфийския. Но пазите на Александър били многобройни, войската му също. С нечувана жестокост те убили тракийската охрана на върха, който бил един от входовете на Белинташ.
Смелите мъже от племената беси и сатри се сражавали храбро и нито за миг не помислили да оставят платото и да бягат. Легендата разказва, че когато останали шепа защитници, изведнъж ясното небе се разцепилло от светкавица, която паднала върху тях и ги вкаменила, пише вестник Уикенд.
Като видели това, войниците на Александър се разбягали панически надолу по склона, а водачът им наредил да се открие друг път кум светилището на Белинташ.
На Къза кая гръм убил двама влюбени
Днес каменният комплекс носи името Момин камък, или Къза кая на турски, заради другото преддание, в което отново присъства светкавица посред ясен ден. Край вкаменените стражи се срещали двама влюбени – млад яничар и местна девойка от Изворово.
Родителите и били против дъщеря им да се свързва с друговерец, затова влюбените решили да се видят привечер и да избягат заедно някъде мнго надалеч. Но точно когато се срещнали край каменните стражи, се извила буря и гръм убил двамата млади.
Овъглените им тела били намерени на другия ден от бащата на момичето, който събрал дружина, за да търси детето си. Въпреки че младежът бил друговерец, двамата били погребани един до друг в подножието на Стражите.
През връх Къза кая минал Александър Велики на път за Белинташ
В зависимост от ъгъла и разстоянието, от което се гледа към Момин камък, каменните стражи иззглеждат различно, независимо че са слети. Дори без много въображение може да се различат емоциите по скалните лица, които според повечето ллюботели на приказки изразяват тъга, решителност и готовност за саможертва.
Скално-култовият комплекс Момин камък е част от дълъг вододелен рид, който свързва родопските върхове Къз кая, Ин кая, Турската куля, Грачогидик, Акватепе, Ялварник, Крива чука и Момчил. Приема се, че това трасе съвпада с маршрута, описан при очертаването на пътя на Александър Велики по време на похода му срещу траките.
Според българския археолог Иван Христов това е по-скоро пътно разклонение на главния път, по който преминава македонският владетел прис своя поход срещу тракийските племена през 335 г. пр.н.е.
Фалос, трон, стрела – все догадки какво е това каменно нещо на Питвото
Както за всички многобройни скално-култови комплекси в България и Балкански полуостров, и за този все още няма яснота защо древните жители са секли образи в скалите и защо непременно на такива места има изсечени фалоси. Има само предположение, че те са своеобразна възхвала на плодовитостта, с която се свързва бог Дионисий.
Античният път води своето начало от днешното село Тополово, като ан юг от селището се насочва към планината и излиза в района на тракийското светилище Ин кая. Оттам пак на юг тръгва към долината на река Арда, после към Бяло море. Трасето е маркирано ор две крепости, тракийските култови обекти при Ин кая, Къз кая и кромлехът при Турската куля.
На много места по пътя е запазена каменна настилка, широка на места до 3-4 метра. Запазени са и древни мантинели по пътя, изработвани в по-стръмни и ронливи места от зидария. Всичко това само подкрепя учудването на любопитния турист за това как пътища на повече от 2 хиляди години са все оше сравнително здрави за разлика от съвремените.
