Край монтанското село Стояново в община Вършец се намира една красива и странна местност, която според легендите в митичното село на самодивите. Местността се казва Сопово и през последните години става все по-популярна туристическа дестинация, независимо от лошите пътища в Северозапада.
За местността има много предания, които разказват за странни явления по тези земи. Поверието гласи, че дълбоките дупки в Сопово са леговища на самодивите, където те, също като мечките, спят зимен сън.
Именно в тези дупки е отгледан от самодивите Крали Марко. Тяхното мляко го направило голям и силен. Кърмела го Вида Баздърджийка, която му станала след това посестрима.
Легендите витаят около дълбоки дупки в Монтанско, където кърмели Крали Марко
Във водата на река Ботуня, която минава през скалните дупки, самодивите къпели децата си, разказва още легендата. Тези деца имали човешки бащи – все отбрани юнаци, които помагали на самодивите.
Хубавиците им ставали покровителки и раждали от тях деца. Отрочетата израствали славни юнаци като Секула детенце например. Понякога прибирали в дупките на Сопово болни овчари.
Със своите танци те се свързвали с болестите им. Старо българско вярване гласи, че болестта е нещо живо, което може да бъде изгонено съсъ силата на определени ритуали. С танците си самодивите карали злото да напусне тялото.
След срещата с омайните горски жени овчарите били омаяни, отпускали се в блажен унес забравяли стада, жена и деца, както и целия си досегащен живот. Нерядко самодивите започвали любовна игра с овчари.
Според преданията кръвта на самодивите е змийска, затова в студа те не могат да се движат и спят на това място
Но ако овчарят не изпълнявал желанията им или имал семейство, самодивата можела да го разболее от самодивска болест, от която той да умре. Около скалните дупки в местността Сопово самодивите яздат и до днес елени, както използват за юзди и камшик змии.
Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. Освен това горските хубавици много мразели някой човек да надниква в техните дупки и Сопово.
Ако някой бил много любопитен, често изчезвал без следа. Лятно време, като се мръкне, хората в близкото Стояново все още разказват, че чуват песните на самодивите. Край река Ботуня те се събличат голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой.
Дупките в Сопово са леговища на самодивите, гласи поверието
След това събират на хорище и цяла нощ играят боси вълшебно хоро. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват. Понякога се проявяват като работни жени, но по-често заключват водните извори.
Често преследват и убиват овчарите, задето опустошават пасищата им. Отвличат хубави моми и невести или им причиняват беди от завист и злина. Въпреки че са с човешки облик, при срещи с хората самодивите могат да се превръщат в животни – например вълци.
Почитат християнските празници – особено Великден, и похищават, ослепяват или убиват хората, които не ги спазват. Според народните вярвания самодивите обитават горите, дивите и планински усои в цяла България.
Огромни каменни образи пазят митичното село на самодиви и самовии Змейково
Най-много са те в Пирин, Витоша, Рила и Стара Планина. Явяват се на земята от пролетта до есента – от Благовещение , 25 март, до Секновение – 29 август. През зимата живеят в митичното село Змейково.
Тези същества владеят кладенците, реките,езерата и могат да спират водите, т.е. да предизвикват суша. Самодивите са страстни любителки на музиката, обичат да слушат мелодиите на кавала, затова нерядко отвличат овчари при себе си, за да им свирят.
Автор: Силвия Драгомирова
