По-древни или по-нови, легендите по българските земи винаги са разказвали за любов, смелост, чест и достойнство. За всяко от родните чудеса има поверие, предание, което се носи от уста на уста и по-рядко намира място в книги и сборници.
Такава е една от най-известните легенди за българската роза. Смята се, че е дошла от Древна Персия преди стотици години. Заради силата на любовта, за която разказва, и до днес дарява здраве и красота по българските земи.
Легенда за любов и бягство разказват и до днес край Казанлък
Живял в Персия богат владетел. Жена му починала и останала прелестната им дъщеря, която била всичко за шаха – радост и утеха, надежда и опора. Нейното любимо занимание било отглеждането на рози.
В градината на шаха растели розови храсти от всички краища на света. Те изпълвали с аромат цялото пространство около дома и прогонвали тъгата, когато бащата отсъствал от двореца, зает със своите държавни дела или със сражения, които водел с многобройните си врагове.
Веднъж завръщайки се от победоносна война, владетелят довел много пленници. Поискал да увековечи победата си и решил да построи джамия толкова висока, че нейното минаре да се обхване с поглед цялото пространство на розовата градина.
Обещал на майстора, който се справи с амбициозната задача за три дни, да го възнагради богато и да изпълни три негови желания. Не се ли справи обаче, щял да го накаже. Шахът бил много строг съдник и майсторите не се решавали да се заловят с трудното дело.
В Казанлък се намира единственият в света музей на розата
Само един българин – изкусен строител в родината си, склонил да опита късмета си. Започнал да изгражда темелите на джамията, но с всеки поставен основен камък усещал, че силите му намаляват. В отчаянието си виждал призрака на смъртта.
Все пак не се отпуснал – през първия ден издигнал стените толкова високо, че до него достигнал благоуханният аромат на розите. Вдъхнал дълбоко и това го изпълнило с неподозирана сила. А когато на втория ден видял и девойката сред цъфналите рози и чул песента й, вече не се съмнявал, че трябва да преодолее умората и да си построи храма.
На третия ден джамията била готова и от нейното минаре се виждала цялата прелест на розовата градина. Талантливият строител търсел очите на девойката, която му вдъхнала сили. Нейните очи били за него целият свят и той мисле само за тях от мига, в който видял красавицата.
Розата е смятана за цветето на Богородица
Тя също забелязала талантливият майстор още първия ден и сърцето й се изпълнило с любов. Когато възхитеният от джамията шах попитал каква нагрда ще иска майсторът, българинът пожелал да бъдат освободени пленените му сънародници. Шахът се съгласил.
После изкустният строител поискал владетелят да раздаде толкова пари на сиромасите, колкото струва джамията. Шахът отново казал ,,да“. Но коато майсторът поискал за жена дъщерята на шаха, владетелят побеснял и хвърлил в тъмницата човека, изградил чудната джамия.
Но владетелската дъшеря вече не признавала волята на баща си. През нощта тя освободила момъка и заедно победнали към неговата страна. За спомен от родината си взела един розов храст. Пътят през пустинята бил тежък за крехкото момиче и силите я напускали.
Маслодайната роза е пренесена в България от Индия през Персия, Сирия и Турция
Тогава тя дала на момъка розовия храст и му казала да го засади в родината си в памет на тяхната любов и след това издъхнала. Сломен, младежът се върнал в България и засял цярственото растение в прекрасната долина между Стара планина и Средна гора в ц=сърцето на страната.
Розата изпълнила цялото пространство на долината. Нарекли я Розовата долина. Там и по цялата страна розата цъфти, прекрасно благоухание и гони скръбта. С красотата си радва влюбените.
Сутрин рано по цветчетата и листенцата на розата се появяват капки роса. Хората вярват, че това ене роса, а сълзите на двама влюбени, които не могли да живеят заедно под небето на слънчева България.
Красивото цвете е по-старо от света
Често розата е наричана царица на цветята. Така и не е ясно къде точно на Земята се е ,,родила“ за пръв път, а и едва ли има значение. В Америка са открити вкаменелости от рози на 32 милиона години. В днешно време по света има 25 000 сорта рози.
В Древна Индия всеки, който донесе на владетеля роза, можел да го помоли за всичко, каквото пожелае. С рози украсявали царските покои, с тях плащали данъци и такси. В индийските митова се говори за най-красивата жена на света – Лакшми, която се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца.
Вишну, пазителят на Вселената, като видял пленителната красавица в нейната розова люлка, събудил я с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Лакшми станал богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка – символ на божествената тайна, станала свещена за всички източни народи.
Според персийксите поети розата е подарък от самия Аллах. Веднъж при него отишли всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос. Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял своите задължения на управник.
Долината на розите е и Долината на тракикйските царе
И тогава Аллах благоскломно дал нов управител на разстенията – бялата девствена роза, която имала остри шипове за охрана. В новата царица се влюбил славеят и се опитал да я притисне до гърдите си.
Но острите шипове веднага се забили в сърцето на нещастния влюбен и алена кръв бликнала от него. Ето защо и досега много от външните листенца на розата съхраняват розов оттенък.
Според древногръцката митология розата останала бяла, докато Афродита не получила ужасна вест, че нейният любим е смъртно ранен. Забравяйки за всичко на света, богинята се устремила натам, където умирал Адонис. Бягала така стремително, че шиповете на розите по пътя й ранили ходилата й.
Капки божествена кръв паднали върху листенцата на цветовете и те от бели се превърнали в червени. Друга легенда гласи, че влюбената в Амур богиня Диана била ужасно ревнива. Най-силно ревнувала своя любим от нимфата Розалия.
И един ден, разгневена, тя примамила съперницата в гората. Бодливите храсти разранили тялото на Розалия и тя издъхнала от раните. А от сълзите на Амур клоните на храстите разцъфнали рози.
Автор: Силвия Драгомирова
