Сгушено между възвишенията на Перелик и Чернатица, село Широка лъка е истинско архитектурно, историческо и фолклорно съкровище.
Точно тук, от сърцето на планината, тръгват онези хора, за които автентичната народна музика е пътеводна светлина в живота. Националното училище за фолклорни изкуства там събира деца, които са истински народни будители, разказва поредицата „Дотам и обратно“ на Нова.
„Тяхната мотивация е да превърнат в своя съдба съхранението и разпространението на българския фолклор”, каза Стоянка Тенова-Илчевска, директор на НУФИ „Широка лъка“.
„Моят дядо е гъдулар, възпитаник на това училище. Той ме запали още от малък. Каза ми, че един ден ще стана гъдулар и ми връчи музикалния инструмент в ръцете”, разказа Лъчезар, ученик във Велико Търново.
„В Калофер във всяка къща се свири на джура гайда и така се запалих. Започнах да свиря в трети клас”, сподели ученикът Николай.
Атмосферата в училището е неповторима. Която и врата да отвори човек, отвсякъде се лее български фолклор. Дните около 3 март за всички бяха по-специални, тъй като репетираха усилено за поредния си концерт. Вечерта на националния празник препълнената зала наистина изживя нещо неповторимо – мелодии, заредени с атмосферата на планината, с патриотизма и енергията на талантливите деца.
Тази година родолюбците от Широка лъка имат и по-особена кауза. С приходите от концерта подпомагат възстановяването на пострадалата от наводненията детска градина на карловското село Каравелово. Диригентът на хора Ганчо Гавазов има и личен мотив в тази инициатива.
Чудесата на единствената дървена църква в България
„Аз съм родом от Каравелово. Идеята тръгна спонтанно между колегите. Село без детска градина е обречено на гибел. Децата са жизнената сила”, сподели Ганчо Гавазов, преподавател в НУФИ „Широка лъка”.
Погледнато от птичи поглед, училището в Широка лъка е уникален комплекс. Сградата на архитект Лилия Граматикова е привлекателна местна туристическа забележителност. Не само училището, всяка къща в Широка лъка носи духа на Възрожденска България. На брега на реката обаче ще забележим масивната каменна снага на храм, който ще ни накара да влезем вътре.
В началото на 19 век султанът разрешил българите там да съградят църква, но местният турски управник се възпротивил. Широколъчани все пак успели да надделеят и храмът „Успение Богородично” бил издигнат и осветен през 1835 година. До църквата блести още една историческа постройка – тази на възстановеното старо килийно училище, превърнато в Музей на духовността.
