Млад момък работил осемнайсет години при различни стопани, за да събира пари и с тях да купува злато, което криел в един кух кривак. Не се разделял никога с кривака, но веднъж една крава изоставала, а момъкът я викал, ли викал, но тя си пасяла спокойно. Той се ядосал и метнал кривака по нея, без да се сети, че там има злато. Не достигнало кравата, а паднало в езерото и той без да мисли, се хвърлил да го търси.
Дълго газел във водата, но златото отникъде не излизало. След много търсене момъкът се отказал и отчаян си тръгнал без съкровището, което било погълнато от водата.
От случката минали около две години, отивал да мели брашно, закарал го във воденицата и седнал да се стопли край огъня.
По някое време във воденицата влязъл човек, който носел кривака му. Щом то видял, младият мъж го попитал къде е намерил този хубав кривак. Странникът отвърнал, че го е намерил там, където водата е заградена от дъски и се улавя улеят на воденицата. Но момъкът продължил да пита настоятелно откъде идва водата във воденицата.
Отговорът бил, че идва от извора, който се намира малко по-нагоре. Момъкът споделил как е изгубил кривака си заедно със златото, но никой не му повярвал, докато не го извадил и разделил братски с човека, който го е намерил. Оттогава хората вярват, че има подземен път на водата.
Има още много легенди за това езеро, но краят е, че след като Магура се пукнала, водата текнала и потопила село Рабиша. След три нощи планината се събрала и прибрала водата си, която веднага изчезнала, пише „Галерия“. От тази вода се образувало днешното езеро, което тръгвало пак от извора, който сега е скрит.
Има и легенда за чудовище, което живеело в това езеро. Всеки го оприличавал на воден бик.
