Езерата в Пирин са по-малко познати от Рилските, но не са по-малко красиви. Смята се, че са над 170 на брой, пръснати повечето на височина над 2000 метра в северния дял на планината. Носят имената на циркусите, в които се намира, и са групирани около тях – Бърдеришки,Валявишки, Василишки, Влахини, Попови, Кременски и т.н.
Докосването до хубостта и чистотата им е приключение, което си заслужава катеренето и доверяването на планината в летните жеги, когато е най-лесно достигането до едни от най-живописните места в България. За много от езерата в царството на бог Перун има легенди, създавани през вековете.
На Папазгьол се ходело на хаджилък, свещеник потънал в него от мъка по загубеното си чедо. Край Самодивските езера живяла дъщерята на бог Перун и нощем танцувала със самодиви
Това засилва очарованието и любопитството от докосването до висините със сини води и свещени скали. И доказва българската истина, че преданията са предимно тъжни. Хората от селищата в Пиринско още разказват, че някога до най-дълбокото езеро – Поповото, се ходело като на хаджилък. До 1942 г. се наричало Папазгьол, което е буквален превод на сегашното му име на туркси език.
На това свещено място на 2234 метра над морското равнище до 40-те години на XX век, са почитани стари култове и са правени курбани, в името на бога природа. На североизточния бряг на Попово езеро е разположена порамидална скала, която е централният жертвеник от древно тракийско светилище на бесите. На нея все още са запазени скални вдълбания с форма на човешка стъпка и кръгове.
До връх Ботев – тайните и красиви кътчета на Стара Планина
През 1933 г. Иван Кюлев пише: ,,Вярва се, че мястото е стопанито, което значи светено. Царувал е лош дух. Някога лошият бог се къпел в езерото, а сестра му простирала платното си на западния връх и затова той сега се нарича Момини двори. Джинго и Безбог гледали от далече завистливо. Лошият бог, когато се разсърдел, гърмял, трещял, изсипвал водата от езерото, която повличала всичко надолу.
Горното Газейско езеро между връх Малък Полежан и връх Газей е известно още с името Дамата с кока заради характерната му форма
Но дохожда християнството и поп поръсва със светена вода наоколо. Разлютил се лошият бог и всичката вода от езерото полетява из урвите. Богът избягал, но водата все още е стопанина – светена. Понякога нощем излизал черен овен, подлъгвал стадата на близко нощуващите овчари и цялото стадо се издавяло.
Според разкази на възрастни хора именно пастирите юруци, които почитали различни култове, идвали край Попово езеро на хаджилък, като колели курбани до каменните плочи. Други предания разказват за бог Перун и свещеника, който решил да отиде в неговото жилище и да го прогони. Селяните смятали, че бог Перун живее на връх Джано и упътили свещеника да върви покрай река Ретиже, и така да стигне до голямо езеро, в подножието на върха.
Разходка в облаците по стъпките на Вазов
Свещеникът стигнал до езерото и тъй като не знаел кой е връх Джано, започнал да се моли и да ръси със свещена вода езерото. Видял го Перун, разсърдил се и хвърлил свещеника в езерото. От него изплувала само килимявката, която се превърнала в малък остров. Сред богатството от легенди и чист въздух има така, която разказва как главатар на една разбойническа дружина харесал дъщерята на местен свещеник.
Попово езеро е най-голямото в Пирин на 2234 метра надморска височина в подножието на високите върхове Джангал, Джано, Момини двори, Безбог
Един от разбойниците я отвлекли и отвели високо в планината. Бащата тръгнал да я търси и стигнал до езерото. Когато седнал да си почине, чул песните на своята дъщеря откъм връх Момини двори. Разбрал, че няма да си я върне, и от мъка се хвърлил в езерото.Тази легенда има друг вариант – местен първенец харесал поповата щерка от харема си.
Тя забегнала високо в Пирин. Баща й тръгнал да я търси. Открил я след бея. Но и двамата само гледали как момичето се хвърля в езерото и потъва в него. Нещастният баща последвал дъщеря си и само килимявката му останала да плува тъжно във водите на езерото, което хората нарекли Попово.
Автор: Силвия Драгомирова, Уикенд
