Памуккале е една от визитните картички на съседна Турция, нейното бижу, което с право е обявено от ЮНЕСКО за обект на световното наследство. То е място, което не можеш да видиш никъде, наричано е още осмото чудо на света, освен това се намира близо до България. Ако човек е избрал Кушадъса или пък Мармарис за своята почивка, аздължително трябва да си отдели един ден, за да види и се наслади на истинска и неземна красота. Заради огромните жеги в момента в южната ни съседка, е най-добре да посетите тези курорти и Памуккале през септември.
Тази природна забележителност е разположена в Запазна Турция, на около 20 км от Денизли. Тя е истинско природно чудо с великолепни снежнобели травертини и терасовидни басейни, които приличат на замръзнали водопади. Благодарение на тектонични движения в падината на река Мендерес се създават множество земетресения.
В следствие от тях се получават много минарелни извори. В тези извори се съдържало голямо количество варовик и така се е образувал Памуккале. Изключително красиво място. В буквален превод Памуккале означава памучен замък. Името идва от специалния външен вид: дълги 3 км и високи 100 м, снежнобели варовикови отлагания се натрупват на тераси, образувайки светлосини блестящи басейни, пълни с около 36 градуса топла, варовита лековита вода. Памучният замък нараства с още 7000 куб метра всяка година.
Истанбул – изобилие, дворци и суета
Туристите често наричат това място „Бялата планина“. Тази красота от снежнобели травертини, падащи каскадно по хълма, може да се види отдалеч и е много изненадващо как насред обичайния турски летен пейзаж внезапно от нищото се появява снежнобял хълм, който абсолютно прилича на бял сняг.
Тези травертини изглеждат като облачно поле, осеяно с топли басейни с цвят на аквамарин. Образувани са от взаимодействието на кислород и термални води. Перфектно съчетание на история и природа, травертините в Памуккале, заедно с минералните си води, се смята, че имат лечебни свойства. Всяка година хора от цял свят се стичат към тази завладяваща дестинация, очаровани от спиращите дъха пейзажи и възможностите за подмладяване.
Повечето травертини са защитени поради деликатната си структура. Въпреки това посетителите могат свободно да се разхождат в някои райони, в които има малки терасовидни басейни. За да се запази всичко, гостите трябва да свалят обувките и чорапите си, преди да влязат.
Горещите извори идват от недрата на планината Кал Да в Западен Анадол, Турция. Темрературата на водата в тях е между 35 и 100 градуса по Целзий, а богатото съдържание на калциев карбонат е причина за образуването на белите травертинови тераси. Някои от тях са жълтеникави или кафяви, което се дължи на непрестанното замърсяване.
14-те най-недооценени туристически дестинации в Европа
За да се стигне до Памуккале, трябва да се мине по антични улици на древен град. Преди около 4 хиляди години старите гърци построили селище, близо до изворите на Памуккале – къщи, амфитеатър, храм, агора и бани. Той е известен като древния град на лечебните води. Водни струи от Хиераполис, богати на минерални соли, падайки от голяма височина, създават причудливи вкаменени, ослепително бели каскади.
В превод от древногръцки името му означава „свещен град“ Предполага се, че е основан в началото на 2 век пр Хр., като балнеолечебен център- За точна дата се споменава 190 г. пр.н.е. а за негови основатели – династията на Аталидите, владетелите на Пергамон. Хиераполис е бил много популярен сред римляните, страдащи от кожни болести и ревматизъм. Градът е наречен на името на Хиера, която била жена на Телефос, син на Херкулес.
През 133г. пр. Хр. селището вече е в границите на Римската империя, а 1-2 век бележат най-важните моменти от историята си. Две силни земетресения през 17 и през 60г. разрушават голяма част от древното гръцко селище, като вторият земен трус се оказва фатален за съдбата на Хиераполис. По заповед на император Нерон градът е построен отново на същото място, като след това е много по-голям и великолепен. Изградени са широки улици, театър, обществени къпални и къщи, снабдени с топла вода, която минавала по специална канализация.
Големият амфитеатър в Хиераполис е изграден през 129 година в чест на посещението на император Адриан. По това време селището вече е прочут балнеолечебен център – тук идват хиляди хора да се лекуват, което предизвиква усилен строеж на сгради. Изградени са терми, гимназиум, няколко храма, главна улица с колонади, фонтани с минерална вода.
Извън градските стени е разположено просторно гробище с 1200 масивни и богато украсени гробници. След 370г. Хиераполис влиза в пределите на Византия, но значението му не намалява. През 7и век градът е опустошен от персите и от поредното земетресение. През следващите векове градът се възстановява отчасти, но през 12-и век, след нашествието на селджукските само за два века Хиераполис е обезлюден.
По време на първото земетресение се е образувала падина с минерална вода, която днес се нарича басейнът на Клеопатра. Температурата на водата в него целогошно достига 36 градуса. Този басейн е една от перлите на Памуккале и на цяла Турция. Следващото земетресение обаче според историята колоните около него се счупили и паднали в басейна, където се намират и до днес. През 60-те години на миналия век започва възстановяването на курортната зона и басейна с минералната вода, а през 90-те години започва да се нарича басейн на Клеопатра, поради появилата се легенда.
Все още не се знае със сигурност дали самата Клеопатра се е къпала тук, както се твърди, но както казват местните турци, това е просто мит за привличане на туристи. Но лечебните свойства на минералната вода са категорични. Някои от хората идват тук специално за лечение на заболявания на сърцето и кръвоносните съдове, опорно-двигателния апарат, храносмилането и дихателните органи.
Памуккале и басейнът на Клеопатра са преди всичко красота и истинска наслада за очите – една от перлите на Турция.
Марина Стоева, в. „Галерия“
