С многолюдно шествие калоферци нагазиха във водите на река Тунджа навръх Йордановден. По традиция първо в реката влизат местните, а след това и желаещите гости на града на Ботев, ако има такива, а всяка година има все повече и повече.
Точно 5 минути преди 8 часа сутринта, момчета, млади мъже и по-възрастните калоферци, предвождани от кмета Румен Стоянов, хванал трибагреника, нагази в реката. Мъжете пеят песента „Залюбиела е Василка“. Гайди свирят. Тъпаните бият. Тази година водата в Тунджа не е ледена, но е достатъчно студено, че да водата да те пречисти, смелчаците се каляват, за да са здрави през цялата година.
Тук „спасяване“ на кръста на Йордановден не се извършва така, както по другите краища на България, но и затова Калофер е специално място в този ден – калоферци предават кръста на най-младия участник в хорото. Свещеникът хвърли кръста точно в 8.00 часа. Мъжът, който го хвана го предаде на най-малкия участник, седнал на раменете на баща си. Това е 4-годишният Димо.
После се изви хоро. Времето бе ясно, насъбралите се повече от 1-2 хиляди човека в града на Ботев имаха възможност да наблюдават ристуала от двете страни на реката. Пристигна и комитет войводи на кметове от Северна България, дошли да подкрепят Румен Стоянов, който от години отстоява традицията и брани уникалния ритуал.
Едно от отличителните неща за мъжкото хоро в Калофер е неговата подготовка, която започна от предния ден със силно червено вино и домашни мезета. По традиция кметът Румен Стоянов и главните участници в мъжкото хоро подгряваха в кметската механа цяла нощ, свириха гайди и тъпани и пяха песни. Стоянов заяви, че посланието, което ще изпратят тази година с влизането в реката е вирусът да изчезне – не само в Калофер, а в цяла България.
В последните години стотици идват в града на Ботев, за да се докоснат до традицията. Кметът призова хората, дошли да наблюдават мъжкото хоро да останат до обяд и да присъстват на отбелязването на годишнината от рождението на Христо Ботев.
