Безгрижните италиански градчета Амалфи и Равело са места, където можете да забравите за всички проблеми и стреса – те са абсолтно лекарство за добро настроение. Композиторът Вагнер ги нарича истинска Градина на боговете, която се намира на едва 70км от Неапол.
Когато и да дойдете тук, няма да сбъркате. Чудото на Амалфи и Равело е сякаш в техния флирт със сезоните. Те се влюбват в тях за не повече от три месеца и ги забравят. Лятото тук е ярко, есента е сладка, а зимата топла. Пролетта е истинско чудо от багри и ухания. Улиците изцяло се променят от нанизите рози и всякакви прекрасни цветя, увиснали от докосващите се балкони на къщите.
Тук човек гледа с невярващи очи яркия широк хоризонт и блестящото море и тялото му се изпълва със слънчева светлина. Амалфи и Равело са в областта Кампания на брега на Салернския залив, на около 70 км от Неапол.
Градчето Амалфи се споменава в хрониките от 4-и век. То е билос толица на една от първите италиански морски републики и през 9-и век е конкурирало Пиза, Генуа и Венеция в търговията с Изтока. Няколко века Амалфи и Равело са сериозна морска сила, с която се съобразяват турци, араби и нормани. За тези времена напомня запазената крепостна стена на Амалфи, която го защитавала откъм морето.
Мантон – пъстрата лимонена градина на Средиземноморието
През 12-и век градовете започват да западат, след като са завзети последователно от Сицилия и Пиза. Воинските подвизи обаче бързо са сменени с културен разцвет, който носи истинската слава на Амалфи и Равело. От Ренесанса насам писатели, поети, художници и скулптори търсят вдъхновение в двете градчета и техните околности.
Днес освен хората на изкуството тук идват учени от цял свят за конференции, симпозиуми или просто за срещи с колеги и приятели далеч от суматохата на световните столици.
Равело се споменава в „Декамерон“ на Джовани Бокачо като невероятно красиво място, изобилстващо с градини и фонтани. Тук е обичал да идва Рихард Вагнер. Той отсядъл в добре запазената и днес вила „Руфоло“, откъдето се разкрива неописаема гледка към целия Салернски залив. Великият композитор обичал да стои на ръба на скалата над морето и да гледа с часове хоризонта, твърдят местните гидове.
Те обаче предупреждават туристите с проблемен вестибуларен апарат да не рискуват с подобно удоволствие. Види ли гледката оттук, човек трудно ще оспори думите на Вагнер, че Амалфи и Равело са райската градина на Бога.
Равело е любимо място на знаменитости като писателя Гор Видал и актрисата Мерил Стрийп. Едва ли обаче актрисата ще може да бъде видяна по оживените места в града. Тя все пак предпомчита уединението на кокетните вили, разположени по амфитеатралните склонове над морето.
Равело пази ценни произведения на изкуството. Между тях е Катедралата, известна с бронзовите си врати, изработени от прочутия майстор Баризано да Трани и амвона с прелестни мозайки, както и църквите „Сан Джовани ди Торо“ и Санта Мария“.
Сицилия – какво да правим и видим в „душата“ на Италия
Забележителност на Амалфи пък е катедралата „Санта Андреа“, започната през 9-и век. В този храм също се гордеят с бронзова врата, чиито орнаменти са изработени в Константинопол през 11-и век. Камбанарията й е завършена през 12-и век. Оттогава е и бившият Капуцински манастир в Амалфи, който сега е хотел.
Амалфи е най-красив откъм морето. Той е като пъстра картичка, накичена с портокалови и лимонови дръвчета, маслинови горички и спускащи се към водата градини. През деня морето наоколо е пълно с червени и сини лодки, украсени с флагчета. Те разхождат туристи, двойки в меден месец, влюбени или шумни италиански компании. Гледката е особено примамлива привечер. Тогава планините над града се позлатяват, а морето е прозрачно, с пурпурни и изумрудено зелени кръпки.
Час преди мрак рибарските лодки, накичени със светлини, се отдалечават навътре в морето. ТЕ спират за миг подредени в една линия между носовете Капо ди Конка и Капо ди Орсо, който ограждат залива на Амалфи от изток и запад. Това е древен ритуал, който местните рибари изпълянват преди да се заемат с вековното си несигурно занятие.
Навремето той е имал символичен смисъл, а сега е по-скоро туристическа атракция. Въпреки това гледката на лодките е невероятно красива. Морето изглежда като огромен олтар в множество запалени свещи, които постепенно се отдалечават в мистериозна тъмнина.
Mamma Mia, Скопелос – кътче от Рая в Егейско море
Красива гледка откъм морето са пещерите в скалистия бряг на Амалфи. Повечето са на нивото на водата. Близо до Капо ди Конка е прочутата Изумрудена пещера – Грота дела Смералдо. В нея туристите влизат с лодки, водени от местни гидове, за да се възхитят ан нюансите на зелената вода. Цветът й обаче не идва от блясъка на тайнствени изумруди, а от подводна прожекторна система.
Из амфитеатрално разположените планински склонове край Равело и Амалфи са и живописните градчета Атрани, Минори и Майори. Салерно е на 30-ина километра на изток, Соренто е на приблизително същото разстояние в западна посока, отвъд нос КАмпанела. В морето, на 15 км от носа, се вижда остров Капри.
Наблизо е и малкото градче Позитано, чиито къщо сякаш всеки момент ще се изхлузят по склона в морето. Позитано е най-западният град на Амалфийското крайбрежие и в началото на 20-и век той е бил западнало рибарско селище. Обликът му започва да се променя след 1950г. когато тълпи от туристи започват да го посещават.
Позитано дължи популярността си на американския писател Джон Стейнбек, който възхвалява красотата му. Той остава хипнотизиран от райската гледка и усещането за безвремие, което цари и до днес.
Амалфи и Равело са места, които не се забравят. Местните хора обичат да казват, че който веднъж застане на скалиситя бряг на морето тук, ще се връща към гледката винаги щом затвори очи. Не туристическата слава, катедралите и фонтаните, а тишината, мира и надменното вечерно спокойствие пристрастяват към това незабравимо място.
Морските деиликатеси са номер едно в менюто, но чревоугодниците няма да скучаят само на риба и миди. Храната е страст на италианците и те държат да се покажат в най-добра светлина и тук. Малките ресторантчета се надпреварват да канят посетителите на улицата.
Всички, отправили се натам, трябва да знаят, че селищата по брега са свързани с редовни линии по вода, обслужвани от кокетни корабчета. Този път е и далеч по-приятен от шосето, виещо се между отвесните скали и морето. На около половин час път с кола в посока към Неапол, под дремещия вулкан Везувий, са разкопките на древните Помпей и Херкуланум.
Автор: Марина Стоева, в. „Галерия“
