Свят

Любляна – драконовият град

Да се влюбиш в словенската столица е толкова лесно, колкото да обичаш приказка, в която участваш

Всичко тук е малко ип рилича на Рай на джуджетата. От двете страни на реката с най-ромонящо име – Любляница, спокойствието е толкова естествено, че човек не може да се изнерви дори в следобедния трафик, който определено няма нищо общо с никоя европейска столица. Всъщност Любляна някак е успяла да се имунизира от вируса на напрежението и хаоса на големия град.

Да те посрещне нощта в Любляна, не е никак лошо. Още отдалеч се вижда романтично осветеният замък, кацнал на хълмчето от едната страна на града. На отсрещния хълм намигва в синкаво друга кула, за която по-късно ще разберем, че е съвсем съвременна – няма и половин век, но пък е невероятно място да се наслаждавате на нощна Любляна, докато вечеряте изискано в ресторанта или се се веселите с чаша в ръка на дансинга на нощния клуб. Някъде между тях кокетно свети трета, този път стара часовникова кула.

Сутрините тук са пълни с очакване. Всекидошъл от големия град, се изненадва на леко щипещия свеж въздух и тишината – сякаш си някъде сред природата, ан е между улиците и ежедневния трафик. Есенното слънце припича бреговете на река Любляница, докато се спускаме към центъра на града с любовно име.

Точно за името спорили дълго лингвистите, когато в началото на 20 век променяли немското му звучене Лайбах. Но в Любляна всичко е някаква чудновата смесица от топъл славянски дух, сякаш вграден в основите на красивите архиектурни решения, напомнящи за австрийските имперски времена. Все пак победило славянското значение на любовта.

Защо в центъра на Любляна няма автомобили от десетилетие

За да разгледате Любляна, е достатъчен и половин ден, все едно после ще се връщате на същите места отново и отново и винаги ще ги откривате по нов начин. Започваме от емблематичния Драконов мост. Той е съвсем малък, но го пазят четири дракона, излезли направо от легендите, вплетени в историята на мястото.

Когато Язон и неговите аргонавти се връщали у дома със златното руно, пътят им минавал през блатата и езерата, които покривали земите между днешна Любляна и близката Врхника. Изведнъж пътят им препречил страшен дракон.

В неравната битка Язон го победил и спасил съкровището. Така разказва древната легенда, но има и друга – о по-нови времена, която свързва митичното същество със Свети Георги, който победил змея, а така и християнството победило. Днес драконът е символ на града.

снимка: Pixabay

А ние, понесени от легендите и тихото шумолене на реката, навлизаме в сърцето на Любляна през окичената с големи чадъри крайбрежна улица. Тук всичко е на пешеходно разстояние, така че преди да се изморим, вече сме минали покрай открития пазар и сме на централния площад „Прешерен“.

В единия му край се белее уникалният Троен мост. Някога тук бил единственият мост през Любляница, който свързвал Балканите с Централна Европа. Днес три белокаменни моста сякаш се преплитат един с друг като произведение на изкуството.

това е любимото място за срещи, за уличните музиканти, танцьори и всевъзможни весели атракции. Самото площадче е малко, над него се издига катедралата и още няколко импозанти сгради. Вечер всяка от тях е осветена различно, така че имате усещането за нещо приказно. Още повече, че уличното осветление е изцяло от старинни фенери.

Любляна за един ден: Какво задължително да видим и правим в словенската столица

Осветени са и прозрачните пешеходни части от мостовете, така че имате чувството, че ходите по водата. От площада във всички посоки тръгват улички. От дясната страна на реката те водят към множеството хотели, бутици, казина или към Стария град и улица „Трубарйева“.

Старите къщи се подпират една друга, а между тях или направо отпред на калдъръмената настилка се накацали малки кръчмички, на които е време да се предадем.

От традиционните словенски ястия избираме щруклий (struklji) – нещо като щрудел, нещо като пай с пълнеж от овче сирене или месо с балкански подправки. Следва порция идрийски жукров (idrijski zukrof)  – нещо като тортелини, нещо като равиоли, но с невероятно ухаен сос. Разбира се, поливаме всичко това с местно червено вино Teran и Merlot от западната част на страната, която граничи с Италия.

На съседната маса са избрали местни кебапчета, които са си съвсем същите нашенски кебапчета, и бяло саламурено сирене за компания на местната бира Lesko, за която не е за изпускане. За спомен си купуваме кранска колбаса и прекмурска гибаница  – гордост от североизточния район на Словения.

Продължаваме с ленива разходка с миниатюрно корабче по реката и за час около нас се редят старинни сгради със свежо боядисани фасади, паркове и нови къщи, които се вписват идеално в старинния пейзаж. Обратно на централния площад, пресичаме към десния бряг на реката, минаваме покрай сградата на парламента, която изненадва всеки новодошъл с украсата си от статуи на хора, които се трудят или почиват, но телата им са голи.

От другата страна на улицата е площадът на Републиката – място, станало емблематично за словенците от момента, когато през 1991г. тук е обявена независимостта на страната от Югославия. Сега той е естествено мято за протести и всякакви обществени събирания.

С падането на мрака от дъното на парка започва да се ражда светлина, която постепенно обгръща малък замък. Ние обаче поемаме към хълма с големия замък на Любляна. Пеш хълмът се изкачва за двадесетина минути, но има и влакче. Поглеждаме отгоре и под нас е целият град. В сумрака едно по едно светват огънчетата на градските фенери, а феерични светлини бавно прегръщат града на драконите.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button