Има едни специални места на планетата, където човек осъзнава колко е нищожен пред мощните земни сили. В подножието на западните Рилски склонове, ерозията е създала уникален природен спектакъл от жълто-кафяви ронливи скали, способни да удивят всеки. Привлекателни и лесно достъпни целогодишно, пред нас са Стобските пирамиди в цялата им прелест, разказва Ники Василковски в рубриката на Нова „Дотам и обратно“.
Тръгваме от кочериновското село Стоб по пътека край единствената у нас църква, носеща името на “Свети Прокопий”. Храмът е изграден тук през 1860 година, а първото кръстено дете в него е доживяло столетна възраст.
Докато снежнобялата фасада с камбанарията остава зад гърба ни, вървим по криволичещ нагоре утъпкан и добре маркиран път. Само след 500 метра вече сме високо над селото до една историческа светиня. През 14 век в местността „Църквището“ е била построена първата сграда на храм “Свети Прокопий”. Турското население обаче възроптало, че храмът е над къщите им и той е бил съборен. С позволение на султана по-късно, стобчани получили разрешение да изградят новата църква.
Ковачевица и тайната на кървавата река
Църквата е била пренесена камък по камък в селото оттук. Намирала се е високо над селото, което пък било трън в очите на турците през онзи период.
Продължаваме нагоре по песъкливата пътека към върха на възвишението. Заради мекия климат в района, дори през декември дърветата все още пазят колоритната си златна премяна. Непосредствено преди пирамидите има по-стръмен участък, но той се преодолява бързо и сравнително лесно. Едва тук горе можем да придобием представа за особеностите на скалната забележителност. Отвисоко районът наподобява извънземен пейзаж.
И така. Вече сме при пирамидите. Някои хора подценяват това място, но идвайки тук човек осъзнава защо чудатите форми са определени като феномен.
Могилица – поредната причина да се влюбиш в Родопите
Тази уникална мозайка от чудати скулптури, някои с височина до 10-12 метра, е изваяна от мощната ерозия на пясъчната скала. Милиони години вятърът и водата са рисували всевъзможни фигури. Картината на района е жива – с времето едни пирамиди падат, а други се оформят като такива. Там, където е имало твърда скала, тя е останала непокътната като шапка върху ронливата скала. Отстрани изглежда непонятно как всичко това все пак успява да се пребори със силите на гравитацията.
Според стара легенда тук някога било равна земя. Двама влюбени решили да се обрекат един на друг. Майката на момичето обаче не била съгласна и проклела дъщеря си. В деня на сватбата се извило кръшно хоро. Булката целунала свекъра и всички мигом се превърнали в камък.
Пътеката сред Стобските пирамиди се движи по ръба на планински рид, издигащ се на около 100 метра над нивото на деретата от двете му страни. Пирамидите са в няколко групи покрай оградения с дървен парапет път. Разходката извън маркирания път може да бъде опасна.
