Стобските пирамиди в кюстендилската община Кочериново изненадват всеки, който не знае за тях и за пръв път ги вижда на снимка или на живо. Пясъчните образувания приличат на филмов пейзаж или на изглед от друга планета. Намират се само на час и половина от София. Стигането до тях е лесно, а многобройните предания и легенди ги нареждат напълно заслужено в списъка на българските чудеса. Това не са пирамиди в онази типична за Египет геометрична форма, а естествени образувания, които преди милиони години се образуват от пресъхнало езеро.
Пясъчните пирамиди се намират над кюстендилското село Стоб в западния дял на Рила планина. Средата им височина е между 7 и 12 метра. Повечето са куносовидни и завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби. На северния склон на рида, където са разположени пирамидите, са по-добре изразени и открояващи се, тъй като са значително по-малко.
Най-много се намират на южния склон на рида. Тук пирамидите са по-големи и по-сгъстени. Цветът на скалите варира между жълто и кафяво. Живописните композиции носят различни имена, дадени им през вековете от хората по тези земи – Куклите, Чуките, Самодивски комини, Зъберите, Братята.
Известни са различни легенди за възникването на Стобските пирамиди. Сред тях има и такава, която досущ прилима на онази от кърджалийското Бели пласт и Каменната сватба там, случила се след греховна целувка.
Легендата за Стобските пирамиди
Преди много години на мястото на днешните Стобски пирамиди се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие, хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото живеели двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря й да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила на дълбоко голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си, всички гости на сватбата да се превърнат в камъни.
Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата й да застигне дъщеря й. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди, напомнящи за жестоката майчина клетва.
Друго предание разказва, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб. Тъй като в онези времена младите се женели, без да се познават, девойката била забулена според обичая. Когато сватбеното шествие минавало по южния склон на Кулския рид, духнал планински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и понечил да я целуне.
Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени със своите каменни шапки.
Носи се легенда и за невъзможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена заради различията в религиите. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли Невястата.
Разказва се също и за каменна кула – наблюдателница, издигала се някога на мястото, което днес се нарича Стобски пирамиди. От изток й съперничела Рила, а от запад се простирал широк изглед чак до Македония. Кулата била от голямо значение за местното население по това време и въпреки красивите образувания, местността била по-известна като Кулата. През 1904 година силен земетрес пропукал кулата и тя се сринала.
Но природни бедствия тук се случвали и по-рано. Друга местна легенда разказва, че в антично време село Стоб се знаело като град Стоби. Заможни и горди били жителите му. Натрупали големи богатства, но и за големи грехове. Затова Бог ги наказал с наводнение, което заличило града и така древните изкупили греховете, гордостта и високомерието.
Съкровища блестят накрая на България
Някогашният град-крепост е покорен за пръв път от Българското канство, от кан Пресиян, в 9-и век. През 1190 година българо-влахо-куманските войски надделяват над византийците, но през 1254 година е присъединен към Никейската империя от Йоан Трети Дука Ватаци. В местността Църквището е открит кръст с надпис от 1373 година.
През 1019 година Стоб е споменат като част от Велбъждката епархия, която винаги е била част от Охридската архиепископия. През 1190 година е включен към Сръбската държава от сръбския велик жулан Стефан Неманя и опустошен от Асеневци.
Древните хроники изобилстват от сведения за град Стоби, за неговите крепостни стени и кули, рудници и водопроводи. Константин Иречек описва видяното още при първите си обиколки по тези земи в края на 19-и век.
„Стоб лежи на левия бряг на река Рила. Насреща на десния стърчат в ливадите три високи тревисти могили. Над селото на върха се виждат развалини от стара крепост, от която е останал още един къс от кула с прозорец; тази кула от някои се наричаше Петрова кула, което може би е във връзка с разказите за българския цар Петър в легендите за св. Иван Рилски. Исках да се изкача горе, но жителите твърдяха, че градището е съвършено непристъпно вследствие смъкването на глинестия, с конгломерат напълнен терен. Една ливада под крепостта се нарича Сарай, оттук уж някога крепостта била превзимана. Няма съмнение, че това е крепостта Стоб, добре позната от паметниците от 11-14-и век“, пише в своите „Пътувания по България“ Иречек.
Източник: Уикенд
