Всички влакове от Северна България преминават през Искърското дефиле, за да стигнат до София. Дори най-равнодушните са се възторгвали поне веднъж при вида на величествените скали около гара Лакатник на 50-тина километра от столицата.
Те са прелестно природно образувание, формирало се милиони години след морето, в което са били потопени голяма част от днешните български земи. Има и любители на миститката, които настояват, че тези скали са обработвани от много древни жители на планетата. Те са използвали психическа енергия, за да ваят камъка.
Подземна река изхвърлила гега с жълтици на местен овчар
Това е само предположение. Факт е, че Искърското дефиле и Лакатнишките скали като част от него са едно то многото прекрасни и вдъхновяващи места в България. Мястото е комплекс от склани венци, откоси, пирамиди и стълбове, пещери и карстови извори.
Лепеница – две пещери с едно и също име
По западния склон на долината на река Искър между река Пробойница, западно от гара Лакатник и Турския дол при село Оплетня. Това е най-атрактивния каньон на Искър. Основата на скалните венци е на надморска височина между 400 и 500 метра, а максималната височина не е голяма – само 700 метра.
Най-атрактивната част от скалния венец е при пещерата Темната дупка и карстовият извор Житолюб се посещават от туристи през всички сезони на годината. Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност чак през 1989 г., независимо че още от първите години на ХХ век тук се провеждат обучения за катерачи и смели алпинисти.
С влак до Лакатник – уикенд бягство край София
Местните разказват, че някога при Житолюб е имало две воденици. Оттук и името, което днес се тълкува като ,,люпи жито“. Според друга легендата преди много години високо над скалите овчар изпуснал тоягата си в една от безбройните карстови дупки.
Лакатнишките скали са предизвикателство за въображението
След известно време слязъл при водениците да мели жито и намерил там тоягата си, в която държал скрити жълтици. Заради неговата радост мястото започнало да се нарича Житолюб.
Защитената територия на Лакатнишките скали попада в пределите на обособения по-късно Природен парк ,,Врачански Балкан“ в Западнобалканската структурна зона. Геолозите уточняват, че скалите са образувани между 250 и 200 милиона години.
Красотата на белия камък се дължи на впечатляващия скален венец от отвесни стени,откосим скални пирамиди и стълбове, пещери и карстови извори, продукт на многоетапната дълбочинна ерозия на река Искър в триаските скали. Образуването на скалния комплекс се свързва с оттичането на Софийския плиоценски базейн на север през Стара планина и образуването на Искърския пролом.
Очите на Бога се показват дори от стичащата се по Лакатнишките скали вода
Процесите на дълбочинната ерозия неколкократно са затихвали, което е допринесло за развитието на многоетажна карстова система в скалите на Милановската и на две нива в скалите на Могилкската свита, чието най-ниско ниво днес е руслото на река Искър.
След обилни дъждове големият й водосбор често се превръща на горните пещерни нива в атрактивни водопади. Характерна е и формата на повърхностно изветряне, създала множество живописни скални пирамиди и стълбове, които продължават далеч на север извън защитения район.
Чудото Голям Калин е скрито в пирамида
И тук идва ред на любителите на мистиката на тайните и загадките. Защото по Искърското дефиле на Стара планина няма издълбани скални ниши, както е в Източните Родопи. Но за сметка на това по белите камъни могат да се забележат дори без развинтена фантазия огромни лица.
Лица на великани са нарисувани на 50 километра от София
Например скалата, върху която е кацнала къщичката на алпинистите, е запечатала няколко лица на великани. Ретушът на тази снимка ясно би откроил тези образи. Скалите си имат и традиционната за цялата територия на България пазители – каменни глави с очи, уши, нос, уста и шапка.
Те са няколко през определено разстояние, което от любителите на точността биха могли да измерят по въздуха. Ясно е, че пазителите са допълнително обработвани и дялани, което отново поставя въпроса, така често задаван за Родопите – кой ли ги е сътворил, кой или кои безстрашни скулптори са предодолели отвесните скали и как са го постигнали, за да рисуват с длета по камъните.
Може би са владеели левитация. Може би са имали възможности, отдавна закърнели в днешното човечество. И още един въпрос – защо са дялали скалите, с каква цел са направени огромните лица и каменни глави, сред които има и такива на лъвове, жаби, а може би и на други земноводни, птици и животни.
Автор: Силвия Драгомирова
Последвайте Faiton.bg във Facebook и Instagram за още идеи и съвети за пътувания.
