Както много пъти сме казвали и писали тук, легендите и преданията в България нямат край. Около тях днес се правят туристически пътеки и се обновяват древни и не толкова древни обекти или остатъци от такива. А тези обекти са преди всичко светилища на траките и племенната преди тях, т.е. на най-старите жители по българските земи. Обикновено в близост се издигат параклиси, църкви, манастири.
Едно от многобройните героични предания за митичния Крали Марко се разказва в плевенското село Горталово. То се намира до река Чернелка на 15-ина километра югоизточно от Плевен. На излизане от Горталово надолу по реката се вижда чудновата скала Цепен камък. Той е от онези скални феномени, които са привидно природно образувание.
Но срязването, разцепването на високия камък е толкова гладко и точно, че няма как в съзнанието на непредубедения наблюдател да не възникне въпросът „Възможно ли е без сепциални инструменти да се постигне това“.
Иначе легендата разказва, че три дни и три нощи продължила битката при Цепения камък между винагия силния и непобедим Крали Марко успял да го надвие, така че Муса побягнал засрамен в утрото на четвъртия ден от битката. А Крали Марко толкова се ядосал, че победата му дошла бавно, че замахнал с меча си и разцепил високата скала на две. Преданието пропуска да отбележи, че героят е бил с ръст великански и трижди по-висок от днешните хора, но това се знае от изучаващите митовете за Крали Марко. Няма как иначе той да замахне толкова нависоко, че да достигне върха на скалата и да прокара сабята си дамаскиня през нея.
5 тайнствени места в България, които да посетите до края на годината
Изследователят на местната история Веселин Чернялски разказва, че през 1921 година археолозите Иван Велков и Васил Миков, които по онова време са още студенти в Софийския университет, посещават каньона на село Горталово. Най-голямо внимание отделят ан един уникален паметник от древността, наричан от местните хора Мечока. Това е скален масив, достигащ 11 метра височина и заемащ площ от около 6 квадратни метра. Името си носи от фигурките на мечки по него, отчупени от неизвестен злосторник още преди идването на археолозите.
Върху камъка били изрязани 12 фигурки на животни, 6 на хора, много конусообразни дупчици, пръснати по цялата колона, различни знаци, геометрични изображения, надписи и две години – 1831 и 1837. Изследователите смятат, че тези дупчици са правени във връзка с култови обреди. От шестте човешки фигурки за отбелязване са две, изтъква Чернялски.
Едната – висока 13 см, права в анфас, двата крака наляво, с разперени ръце. В дясната ръка държи предмет, който се разширява в горния край. Под лявата ръка бил изобразен по-голям кръг с точка в средата.
Другата фигурка – висока 17см с проснати настрани ръце, се намирала малко вдясно и под първата в легнало полжение. Голяма част от скалата била заета от разни начертания от прави линии, кръстосани и издълбани в най-различни посоки. Към периферията на северната половина на скалата имало няколко почти равнораменни кръста, които свършвали накрая с по една вдлъбнатина.
Към средата на неравната площ се намирали 6 изображения с по-особена форма – разни кръгове, разделени на квадрати с по две и няколко линии. На разни места върху скалата имало единични букви и един надпис с характерните за старо и среднобългарския език носови гласни.
Източните Родопи – приютили духа и съкровищата на Тракия
Днес тези изображения вече ги няма поради природни и човешки причини. Но възрастни местни жители разказват, че подобни скални рисунки и графити все още са запазени в малки пещери и на повърхността на скрити скали в каньона на речния бряг.
Непосредствено зад Мечока има две плитки пещери, дооформени явно с човешка намеса. Самото им разположение на около 2,5-3 метра от основата на скалата и пробития отвор, който ги свързва, говори за това. Според преданията на стари хора и един иманяр едната от тях била скална църква с икони, изписани върху самата скала.
Мястото било светилище от незапомнени времена. Но през 1905г. съселянин, подгонен от немотия, невежество и простотия, разбил с кирка иконит, за да търси под тях скрито имане. Привикали го тогава в полицията, набили го порядъчно, но това не върнало тези безценни паметници. Подобна участ сполетяла след години и Мечока, който е унищожен за строежи на къщи.
Автор: Силвия Драгомирова, „Уикенд“
