Светилището на траките пеони край кюстендилското село Лиляч си има всичко – и свещена пещера с формата на женска утроба, и чудодеен извор, и скален отвор провиралка, и каменни плочи за посвещение.
Отличава се от всички стотици подобни места в България по това, че основната скала на светилището е издялана във формата на женски задник. Той ясно се вижда от разстояние, а промушвалката е точно под него.
Балансирането на огромния мегалит е идеално и изкуствено, което е поредното чудо от уменията на древните майстори. Отворът под каменното дупе е висок едва 30 сантиметра. Широчината му е метър и половина.
Мъжката сила на скалата опложда успелите да се проврат през 20-сантиметров отвор
Легендата гласи, че която жена успее да мине по многонния мегалит, непременно ще с есдобие с рожба. Изключения няма и не само местните вярват в това. Те разказват тези поверия, наследени от родители и прародители и от деди назад през вековете.
Теодора, съпругата на Император Юстианиан I, заченала благодарение на ритуала по скалата, разказва легендата и се допълва от предположението, че самият Юстианиан I е роден някъде близо. Но родното му място днес е покрито от пластове земя.
Друга легенда свързва мястото с римски военоначалник на име Таврелий. Той живеел около днешното село Таваличево. Със съпругата му били бездетни и много страдали от това. Местните траки му разказали за провиралката и целителната й сила.
Огромният Сфинск на Царева църква пази свещеното място
Посъветвали го да посетят мястото. Таврелий послушал пеоните и след акто съпругата му преминала през ритуала с промушването, двамата станали родители. Вековната вяра в лечебната сила на провиралката край Лиляч води тук жени не само от близко, но и от цяла България, Сръбско и Македония.
Древните езически традиции в по-ново време са съчетани с християнството – на светилишето е направен параклис с няколко икони. Теса поставени на мястото, което наподобява женска утроба и много напомня на пещерата Утроба в Кърджалийско.
В утробата край Лилияч денят си отива последен, тук пада последният слънчев лъч при пролетното равноденствие, което поражда догадки за светилището като едно от многото свети места на древните обитатели по нашите земи.
Пещерата утрова е превърната в параклис. Провиралката край Лиляч привлича жени от близо и далеч
В ново време ритуалът за добиване на рожба е съчетан с по-общ ритуал за здраве.Всъщност още преди векове хората са смятали, че на подобни места след преминаване през тясната дупка болестта остава в пещерата и забравя за човека.
Местни жители съветват провирането да се извършва преди изгрев слънце, за да има желания ефект. След ритуала участниците в него стават побратими. Изключително много въпроси задават на съвременния любопитен човек и огромните скални лица, откривани от Румен Зиновиев в Кюстендилско и специално в землището на село Лиляч.
Категорично и безспорно е, че те не са просто творение на природата, а съзнатлено моделирани фигури, скулптури, за чието изработване са използвани неясно какви инструменти. След предположенията за произхода на мегалитите са легендите за вкаменяване на великани.
Вкаменен великан бди в Кюстендилско. Следи от древните има и съща така крокодилска глава недалеч от Лиляч
Което насочва към друг легендарен сюжет – за хората отпреди хилядолетия, които били огромни, стигали 20 и повече метра височина, и спокойно ловували динозаври. Обитавали все още приказния континент Лемурия, а когато започнали да се смаляват, се променила и земната повърхност – станала Атлантида, която обаче загинала от злото магьосничество.
Ако е вярно, че във всяка легенда има зрънце истина, то може да се допусне, че лемурийци с богата фантазия са се разхождали по днешните български земи.
Автор: Силвия Драгомирова
