Радослав Драшков, едва на 21 години, е вдъхновяващ пример за преодоляване на трудности. Завършил е Професионалната гимназия по транспорт и сега носи в себе си желание отново да работи с хора. Преди около две години Радо преминава през тежка депресия, която бележи решаваща повратна точка в живота му. Успява да намери свой собствен път за излизане от това състояние и днес е мотивиран да помага на други хора, борещи се с подобни трудности.
Но това не е всичко – първо в АНОНС разказваме цялата вълнуваща история на Радо: от колелото на майка си до сбъдването на мечтата му да обиколи Европа!
– Как възникна идеята да направиш тази обиколка? Какво те мотивира?
Нещата при мен не започнаха сериозно. Започнах да карам колело просто защото ми харесваше, а не защото се подготвях да обиколя Европа с колело. Преди две години, когато започнах да карам, изобщо нямах такива амбиции. Един от моите приятели си взе ново колело и ми предложи да отидем заедно до Гюргево. И двамата дотогава не бяхме ходили в чужбина. Взех колелото на майка ми и тръгнах с него – така започна всичко.
След това, от каране на 35 км до Гюргево, започнахме да правим маршрути от по 80–90 км. Постепенно започнах да ходя на няколкодневни пътувания извън града – бил съм в Елена, Казанлък, Варна. Така трупах опит и реших да направя нещо ново – обиколката.
Маршрутът дойде по интересен начин. Бях на програма Еразъм в Полша и си казах: „Колко ли би било яко да дойда до Краков с колелото?“ Разстоянието от Русе до Краков е 1200 км. После заминах на обучение в Амстердам. Най-интересното е, че баба ми, като се върна от почивка в Барселона, ми донесе тениска с палми и момче с дълга коса като мен. Така постепенно нещата се свързаха – с Италия, Балканите, и маршрутът се оформи.
– Това е едно доста мащабно пътуване. Каква екипировка ти беше необходима? Успя ли да си намериш спонсори?
Колелото ми е хибрид, подобно на Гравел. То е между градско и шосейно колело. В началото мислех да си взема шосейно колело, но после разбрах, че те не могат да се товарят.
Физическата ми подготовка продължи около година, въпреки че тогава не съм тренирал съзнателно с идеята да обиколя Европа. Логистичната подготовка започна три месеца преди тръгването. Организирах инициатива и за два месеца събрах около 5000 лева – достатъчно, за да закупя цялата необходима екипировка, тъй като нямах абсолютно нищо, дори и колело.
– Как се почувства, когато премина границата към България след 6000 километра?
Това беше момент, който никога няма да забравя. Почувствах смесица от облекчение, гордост и невероятна радост. Осъзнах, че съм се завърнал у дома след едно огромно приключение, което ме промени завинаги. Всеки изминат километър ме направи по-силен. Това беше истински триумф за духа ми!
– Кое беше най-голямото предизвикателство и как успя да го преодолееш?
Имаше няколко, но ги определям като определени периоди. Например, в една седмица всеки ден се случваше нещо, което ме принуждаваше да вземам по 10 решения в минута, за да продължа.
Един от тези моменти беше във Франция, когато в един ден спуках пет гуми. Успях да стигна до едно село и да попитам дали има къде да пренощувам. На следващия ден обявиха проливни дъждове с червен код. Имаше хотели по 50–60 евро, но това бяха всичките ми пари. Беше ясно, че няма да издържа дълго с тези средства, но поне исках да си оставя пари за храна – можеш да спиш на улицата, но не можеш да караш гладен.
Една жена ме заведе до къмпинг на 7 км от селото, където пренощувах под един навес. На сутринта в 5 часа дъждът започна. Получих съобщение, но аз не знам френски, а само след 10 минути всички се разбягаха и ми викаха да се махам, защото идва страшна буря и реката ще прелее.
Тогава се върнах в селото. Един човек ми смени гумата за 40 евро – дадох последните си пари. За щастие намерих семейство, което се съгласи да ме приюти за една нощ.
– Какво научи за себе си и света през тези четири месеца на колелото?
Научих, че мога да се справя с всяка ситуация. Щом успях да се справя в чужди държави почти без пари, да имам проблеми, без никой да разбира моя език (дори английски), и въпреки това да намеря изход – значи мога да се оправя навсякъде и във всичко.
– Как взе трудното решение да прекъснеш пътуването и да се върнеш с влак от София към Русе?
Решението беше базирано на ресурсите, които имах. Сметката за телефона ми беше около 300 лева, имах само 80 лева в джоба си и за да стигна от София до Русе с колелото, ми трябваха още четири дни.
– Какъв е основният урок, който би искал да споделиш с нашите читатели?
Използвам трите минути слава, които имам, за да призова хората да не потискат чувствата си, а да ги изразяват. Чувствата имат специална роля в нашия живот, но тя може да се разкрие само когато ги приемаме. Можеш да създаваш света около себе си, използвайки чувствата – точно както направих аз.
