Гъмзата е стар български сорт, обвит в митове и легенди. Наричат го още Кадарка и вирее по нашите земи от незапомнени времена. Насажденията са основно в Дунавската равнина, макар да се правят опити за отглеждането му и в други региони на страната.
В северозападния край има много версии откъде произлиза сортът. Според жителите на Ново село, например, той идва от техните земи. Древна легенда разказва, че няколко кръстоносци, връщащи се обратно от Йерусалим към домовете си, решават да се заселят във Видинско и точно там засаждат тази прекрасна лоза, която била донесена от юг.
Френският чар на Пино ноар завладя света
Друго предание гласи, че виното от сорт Гъмза се е произвеждало още по времето, когато синовете на хан Кубрат дошли от Волжка България. Вярвало се, че то дарява с магическа сила и помага в битки.
Прекомерната консумация обаче водела до битови свади и пиянства, в резултат на което владетелят заповядал да изкоренят всички насаждения с тази лоза. Той се славел с необичайна охрана – лъв, който нощем свободно се разхождал и бранил двореца. В резултат на това, често на ръзсъмване намирали мъртви войници от нощната стража. Само един от тях оживял, като дори преборил по незнаен начин лъва.
Запитан на какво се дължи неговата храброст и необикновена сила, той признал, че семейството му запазило една лоза от сорта Гъмза. Това накарало владетеля да отмени забраната и Гъмзата започнала отново масово да се отглежда. Според преданието дори кръстил сорта на името на дъщеря си – Гъмза, което на древния език означавало капризна.
Тази Дунавска фея преживява истински Ренесанс в наши дни. При унгарците тя отдавна е номер едно като там си е Кадарка, а не Гъмза. Отглежда се и в пограничните райони в Румъния, Сърбия, Австрия и Словакия.
След 1989г. са засадени много малко лозя с Гъмза, като цяло проектите с нови лозя в Северна и в частност Северозападна България са много по-малко, отколкото в Южната и по долината на река Струма. Много от старите масиви са изоставени и са малко стопаните, които са се грижили за лозята си през цялото време, а причините за това са ясни на всички.
Винарна „Ялово“ – вдъхновение от традицията
Веднага след прехода у нас Гъмзата се възприема като синоним на евтино трапезно вино и всички добри ресторанти постепенно я изваждат от листите си. Модерни бързо стават вина от „западни“ сортове, като и вносните вина. Но още тогава се дават прогнози, че Гъмзата ще се възвърне отново на сцената. В момента можете да откриете в много от винените листи на добрите ресторанти в София и в страната, както и по рафтовете на специализираните магазини и все повече хора я търсят.
Гъмзата е отлична база за купажи. Съчетава се добре с Мавруд, Широка мелнишка лоза, дори комбинация като тази с Рубин са наложени и познати.
Новоселската гъмза е една разновидност, макар че според някои експерти именно тя е оригиналът. Смята се, че е засадена в района на Ново село през далечната 1711г. И докато сортът Гъмза, отглеждан в Централна и Северна България, е сравнително видоизменен от специалистите по винарство и лозарство, като от него се произвеждат по-плътни вина, то сортът Новоселска гъмза се отличава с далеч по-голяма елегантност. Виното е пивко и се съчетава отлично с традиционната българска скара, както и със зимните ястия с по-тежки червени места. Може да се сервира и с плато от сирена.
