В сравнение с дворците на европейските монарси българските са изключително семпли и скромни. Водят се тип ловни хижи и вили. Царският дворец, сега Национална художествена галерия в центъра на София, Врана в покрайнините на столицата, Царска Бистрица в Боровец и Кричим не са пищни и не могат да се мерят с блясъка и лукса на палатите на Балканските владетели, камо ли Фердинанд Първи и Борис Трети обаче не им отстъпвали по разкошния си автопарк, каляски и най-вече с влаковите си композиции.
Позлатената каляска, направена във Франция по случай коронацията на Фердинанд, и неговият първи автомобил днес се пазят в Музея на София. Мерцедесите и Студебейкърът на Борис Първи не са стигнали до нас, но на снимките изглеждат наистина впечатляващо – последен писък на тогавашната технология. Перлата в царския обслужващ транспорт обаче са личните им влаковите композиции и локомотивите.
Един от локомотивите и три вагона са стигнали до наши дни и в момента са изложени в Русенския музей на транспорта. Първият вагон от експозицията е произведен през 1894 година за княз Фердинанд. Това е салонен вагон №5, разполагащ с кухненска част, в която прецизно се приготвяли скъпите царски гозби. Салонната част е снабдена с целия лукс, прилягащ на цар – на фона на махагона, с който е облицован вагонът, изпъкват пищните кристални полилеи, завесите и покривките от скъпи платове, меките и удобни кресла. Подът е застлан с платна от телешка кожа. По стените навсякъде е изобразен царският вензел „Ф“.
Макар за мнозина това да изглежда истинско разточителство, е важно да се спомене, че Фердинанд е прекарвал голяма част от живота си по пътищата, тъй като е обичал да посещава непознати места, фронтовете по време на войните, а и да се среща с поданиците си.
Друг ценен експонат е вагон №17, в който се е возел синът на Фердинанд – Цар Борис Трети. Неговият влак е построен през 1911 година. Оцелелият вагон включва както салон за делови разговор, така и кухня, снабдена с трапезария, спалня и музикална стая, в която има радио, в което е вграден френски часовник стил Ампир. В нея имало и различни музикални инструменти, дори роял. Често с царя пътували оркестри и примадони от операта, които изнасяли концерти.
През октомври 1944 година царският влак е секвестиран от Червената армия като особено ценен трофей. Генерал Толбухин толкова се влюбва в него, че го нарича „моя втори дом“. С него прекосява целия фронт и стига чак до Берлин, а от там – до Москва. Влакът е върнат от Съветското правителство на България през 1965 година, в знак на добра воля, по изричната молба на Тодор Живков до тогавашния съветски вожд Брежнев. Оттогава той е изложен в Русенския музей като най-ценен експонат.
Цар Борис Трети е имал правоспособност на машинист и лично е карал влака си. Той е поръчвал всичко най-добро в техническо отношение за тези години, но освен това е помогнал за развитието на цялата жп мрежа в България, признават историците.
В музея е изложен и вагонът, в който се е возил турският султан Абдул Азис по първата линия, изградена в България – Русе – Варна. Той е направен по негова поръчка в Брюксел и наистина впечатлява с разкошния си интериор. Решен предимно в турскосиньо, съчетано с богатите елементи на ориенталското изкуство, този вагон е бил разделен на две – мъжка и женска част.
Най-късно е закупен влакът „Корона експрес“. Той е бил предназначен най-вече за делегации от депутати, министри и висши военни. В него има и три апартамента, предназначени за царското семейство – цар Борис Трети, жена му Йоанна и брат му принц Кирил. Те не са ползвали регулярно този влак, защото имали свой собствен.
Всичко и до днес е запазено в автентичен вид – в това число и леглото на цар Борис Трети, както и неговата лична възглавница. Днес във влака „Корона експрес“ се организират сватби и различни атракционни пътувания, а интересът на пътниците е огромен.
Парният локомотив от влак на цар Борис Трети тежи 180 тона и с едно зареждане може да измине над 200 км. Машината е използвана и за трауната влакова процесия на починалия цар през 1943 година български цар.
На вратите на царския влак „Корона експрес“ все още си личи къде е стоял гербът на държавата, но народната власт го премахва и днес от него има само следи, пише „Уикенд“.
Знае се, че с тази композиция цар Симеон и майка му са напуснали страната след абдикацията. След това с тази композиция е докаран Георги Димитров от Съветския съюз, а по-късно се е ползвал като правителствен влак чак до 1975 година. В него се е возил и Тодор Живков, както и Цола Драгойчева. Съхранява се в депо в София и още е в движение. Няколко пъти през годината влакът вози туристи от София до Черепиш.
