Тази седмица в рубриката на Нова телевизия „Дотам и обратно” Николай Василковски ни отвежда до Драговския камик. Отдалеч върхът изглежда страховит и недостъпен. Този великан в Гребен планина е с форма на пирамида и се издига величествено съвсем близо до българо-сръбската граница. Драговски камик е висок едва 1118 метра и е популярен като „Пазителят на Трънския край“.
Пътеките към него са няколко. Екипът ни избира маршрут със средна трудност с изходна точка в Драговската махала на село Филиповци. В последните седмици на зимата природата е обсипала всичко в пепеляво сиво. Покрай реката обаче разходката е лека и приятна. След последните къщи пътеката криволичи сред покрити със зелен мъх камъни в прегръдката на рехава гора.
След около 20 минути реката влиза в теснина с поредица водоскоци. За да видим най-популярния сред тях обаче, трябва да се проврем през тесен скален процеп. От другата страна се изправяме пред кокетен водопад, висок малко повече от човешки ръст. Ако се загледате във водата, ще видите, че тя сякаш ври и кипи. Оттук идва името Драговско врело.
Леден поглед към Искърското дефиле от връх Була
Нагоре водата и скалите са оформили още няколко скока, които по време на пълноводие бушуват със страшна сила. Поглед отвисоко разкрива красотата на ждрелото между двете възвишения – Цървеник вдясно и Драговски камик от лявата страна. Нагоре пътят е добре маркиран и минава високо над реката в скалистото подножие на връх Цървеник. Когато пресечем реката по изградения дървен мост, минаваме край известната в района Бежанска пещера. Тя е важен ориентир – покрай нея пътеката рязко поема по едно от стръмните ребра, които ще ни отведат до покрива на Драговски камик.
Последната част от маршрута е доста изморителна. Изкачването е стръмно. От пещерата до върха денивелацията е 250 метра. Последните 500 метра са истинско предизвикателство за неподготвения турист. Пътят минава по стръмни сипеи и опасни скали, хлъзгави при мокро време. В някои усойни завои почвата е замръзнала. Внимателното ходене нагоре отнема поне час.
На върха всички усилия са възнаградени с широка живописна панорама към голяма част от планинските масиви в Трънско. Виждат се и пръснатите наоколо махали на околните села Филиповци, Врабча и Бутроинци. В далечината на запад белее снежната шапка на връх Руй на 1706 метра. Няма как да бъдат пропуснати и острите зъбери на Влашка планина и дълбокото Погановско ждрело, в което тече река Ерма.
Стара планина – красота, величие и богата история
Някои планинари наричат Драговски камик „Трънският Матерхорн”. Двата исполина – единият в Гребен планина, другият в Алпите, са несравними по височина. Приличат си обаче по своята остра, пирамидална форма. Назад във времето Драговски камик е бил крепост с дебели стени. Има логика тя да е била отбранително укрепление със стратегически поглед отвисоко към пътищата в долината или пък култово място, близо до боговете.
Пътеките към този емблематичен за Трънския край връх са няколко. Най-лесните подходи са от село Врабча и неговата махала Маниш. Най-трудният преход е през Драговската махала по скалите директно към върха. Изкачването покрай реката и пещерата е със средна трудност, но отново изисква добра планинска подготовка в стръмния участък преди върха.
