В сърцето на Източна Стара планина се намира природният феномен Добровански гъби. Скалният комплекс от три мегалита е наречен така по името на вече съществуващото село Доброван. През 1963 година то става жертва на решенията на тогавашната власт да прекроява България. Жителите на 70-те къщи са изселени и въпреки че от време на време се правят подписки за възстановяване на Доброван, това не се случва. Само каменните гъби си остават като безмълвни свидетели на нови и стари епохи от човешка глупост и суета.
От тяхно място и от района на някогашното село се вижда морето и курортите чак до Царевец. Каменните чудеса се намират на 10 километра от село Сини рид в бургаската община Руен. До тях няма асфалтов път, но това само усилва загадъчността и очарованието на района. Въпреки че през 1973 година трите Добровански гъби са обявени за природна забележителност, не е трудно да се предложи, че май не са просто игра на вятъра. Някой, някога ги е направил, подреждайки огромни многотонни скални късове по точно определен начин – така, че да използва някакво тайно значение и умение, засега загубено от хората.
Ухловица – подземният дворец в Родопите, обитаван от дявола
Съществува мнение, че Доброванските гъби са дело на дошлите от Древен Египет хора, след като там жреците надделели и върнали многобожието въпреки въведеното от Ехнатон преклонение единствено пред бога Слънце. Никола Николов твърди, че върху Гъбите могат да се видят рисунки на разкази от древноегипетската митология. Най-впечатляваща в това отношение е средната гъба. По време на лятното слънцестоене при изгрева през нея преминават пет слънчеви лъча – символ на допълнителните пет дни на годината, извоювани от бога на мъдростта Тот от Луната или Кьонсу.
Древните слънчеви обсерватории: България е осеяна с безброй окултни съоръжения
Интересен е фактът, че Доброванските гъби са били пет, но две от тях са разрушени. Смята се, че е направено за снабдяване със строителен материал, но любителите на теории за древността са на мнение, че така се отнема истинското и магическото според днешните разбирания действие и предназначение на гъбите, свързано с лечебни и образователни функции. Не случайно и слънчевите лъчи в зората на лятното слънцестоене са пет. Нарушената хармония и енергийният баланс превръщат гъбите в прости камъни, в природната забележителност ключът за смисъла на която остава загубен.
Египетската владетелка Хатшепсут Мааткара води останалите ѝ верни хора в земите на днешна България, гласи едно от предложенията за Доброванските гъби.Върху камъка може да се види нейният образ в превъплъщението на Богинята котка Бастет, който при траките се преобразува в Бендида. Създателите на мегалита разказват за мъката по напуснатата родина със сцената „Целувката на Хатмехит за сбогуване“. Хатмехит е богинята делфин – покровителка на Нил. Върху Доброванските гъби се откриват и образите на сокола скитник Хорус, на богинята Хатор като павиан, на сина ѝ от Хорус Тот Премъдрия, на бога на разрушението Алеп. Естестено, върху трите гъби има и едва доловими заради работата на времето образи на Ра, Озирис, Изида, Нут, Геб.
Най-северната гъба има камера с три отвора в основата си. Вероятно е използвана за ритуали при посрещане на Новата година, която в Древен Египет се отбелязва в четири пъти във връзка с някое от божествата. Върху Добрванските гъби могат да се видят и каменни огледала. Тяхното многопосочно значение и използване се свързва със символа на светлина и слънцето като извор на живот и творчество, а това показва висока степен на знания и мъдрост, притежавани от вероятни създатели на Доброванските гъби, пише в. „Уикенд“.
