По цял свят има предания за богове, които преди много, много години ходели по земята и учели хората как да живеят. Те имали различни образи и форми, което може да се види по рисунки и скулптури в Египет,Южна Америка, Югоизточна Европа, Азия, Африка.
Благодарение на тях човечеството се научило как да отглежда и обработва пшеницата и на още десетки други дейности от ежедневния си бит. Боговете били първите създатели на приказките и различните изкуства. Но се случило така, че синовете на светлината напускали Земята и се наложило да се научат да живеят без тяхната помощ.
Подобни на очи в скалата са кладенците на Пунар кая
Наследство от тези първи легенди за историята на цивилизацията е и преданието от Източните Родопи за Яран баба и неговите 40 сподвижници. Свързването на разказа за тях с приказката за Али баба и 40 разбойници е доста по-късен резултат от хорската фантазия.
Преди това Яран баба и още 40 светци или богове ходели по днешните български земи и предавали на местните знания и умения. Легендата гласи, че Капещия камък на връх Даабалъ е създаден от свръхчовешките способности на Яран баба.
Той и 40-те му сподвижници – все притежатели на божествени качества, седнали да похапнат на Софра Кая – каменната трапеза. Всеки носел със себе си божествена храна – фруми, грозде, цитрусови плодове. Нахранили се, но нямало вода да уталожат жаждата си.
Тогава Яран баба показал неземните си дарби, ударил с юмрук скалата и от нея бликнала вода. ПЛиснала кум долината и близкото село Летовник (Язла). Стреснал се Яран баба да не се удави селото. Грабнал вълна и запушил извора с думите: ,,Като не тече, нека поне да капе“.
Близо до кирковското село Старейшино се намира древен култов комплекст, известен като Капещия камък или Дамла кая
Така се появил Капещия камък, който събира мюсюлмани и християни в нощта на 5 срещу 6 май, когато се почита свети Георги. За православните е Георгьовден, а за мохамеданите – Хъдърлез.
В по -късните варианти на преданието Яран баба и 40-те му сподвижници със свръхчовечки качества са смятани за алианските светци Кърклар – Четеридесетте. Те са духове, невидими за грешните и видими за чистите и съвършени правеници.
Това са духовни водачи, дошли по тези земи от Хоросан – днешен Иран. Силата им е божествена и правят добрини. От оше по-ново време Четеридесетте са смятани за представители на мюсюлманския орден бекташи.
С тези вярвания живеят и пазят алините в България. Известни са оше като алевити. Според основателя на Етнографския музей Димитър Маринов българските алиани са потомци на насилствено ислямизирани богомили. С алианите са свързани и бекташите – мюсюлмански орден, създаден през XIII век.
Чешма с няколко чучура събира лековитата вода на Дамла кая
Неговите членове твърде много наподобяват на монасите отшелници, аскети и исихасти от християнството. Смята се, че благодарение на чистия си живот бекташите придобили даровете на светия духм т.е. божествени и свръхчовешки умения.
Можели да правят чудеса от най-различен характер. Алианите ги смятат за свръхестествени същества. Изворите и капещата по скалите вода се възприема като божествено проявление на силата, която извира от бекташите.
Целебната мощ на Капещия камък при Дамбалъ или Дамла кая се проявява най-силно в нощта на 5 срещу 6 май. Някои смятат, че само в тези часове водата лекувавсички болести, но тук идват хора през цялата година.
Древният култов комплекс се състои от чешма – място за обреди, малък водопад и скаленотвор, чрез който се преминава за здраве. Най-напред се посещава мястото за обреди, където се измиват очите три пъти, като при всяко измиване се казва ,,С Божията помощ или помози Бог“.
Три пъти за здраве се минава през провиралото – Моите болести да ме напуснат и тук да останат, мълвят поклонниците в нощта на 5 срещу 6 май
След това се минава през каменното провирало 3 пъти, като се изричат същите слова и се оставят монети за дар. Накрая се отива до водопада където се извършва цялостно измиване на тялото. По околните дървета и храсти се оставят парцалчета и дрехи, като се изричат следните думи (или сходни със същия смисъл): ,,Моите болести да ме напуснат и тук да сотанат, да не видя повече лицето на болестта, нека тя тук да се захване“
Смята се, че колкото по-далече от родния дом с еостави болестта, толкова по-трудно тя намира отново човека. В годините на отминалите столетия се установява традицията да с епогребват представителите на бекташите в района.
Днес местността е осеяна с тюрбета – гробници, на ткаива светци. Тук е покритото вече тюрбе на Яран баба, чийто празник се отбелязва от алевитите в края на май.
Автор: Силвия Драгомирова
