Чудесата в България нямат чет – чудеса от красивап рирода, причудливи местности, стари и прастари светилища, необясними останки от древни жители по нашите земи, храмове и безброй легенди. Сред тях се нарежда и селището на татарските потомци Оногур.
Намира се в община Тервел на Добричка област. По неофициални данни днес в него живеят 30-ина души, които пазят татарските си обичаи. Прадедите им са дошлли от полуостров Крим в средата на 19-и век.
Иначе самото име на селото – Оногур, се родее с основното и централно прабългарско племе оногури и вероятно идва от голямото преселение на Аспаруховите българи на юг от Дунава и създаването на Българската държава през 681 година.
Ковачевица и тайната на кървавата река
В по-новата история селището се е казвало Чуртлук/Юртлук, което в превод от турски означава „рязък“. Независимо от обезлюдяването Оногур е напът да се превърне в привлекателен туристически център, ако не спрат усилията в тази посока. Защото селището и разкриваните забележителности около него са уникални и носят заряда на богата история и духовност. Като се започне с красивата природа на Оногурския гьол – язовира, в който се оглеждат „прозорците“ на дълъг 65 метра скален манастир, премине се през суходолието на Сухата река с каменни лица и монашески килии до изненадващите останки на огромна християнска базилика от 5-и век.
Към тях се прибавят и останките от стара крепост. В тях и около тях от няколко години археолозите са по-активни от иманярите. Но според малкото местни жители никой не може да се сравнява с търсачитее на съкровища, защото те работят ден и нощ, неуморни са въпреки забраните. Мълви се, че иманярите първи попаднали на раннохристиянската базилика и чак след това дошли историците.
Оногур е разположено сред хълмовете на Западна Добруджа на левия бряг на суходолието Суха река на 180 метра надморска височина, пише „Уикенд“. Тук имало поселище още през късната античност, а още по-вероятно и много, много преди това.
Могилица – поредната причина да се влюбиш в Родопите
В североизточния край на Оногур се намират останките на късноантичната и средновековна крепост Палматис, покрай която е минавал римският път Дурострум – Марцианополис. Пътят е следвал течението на пълноводната тогава Суха река. В някои от дворовете все още личат части от стените на Палматис, която е била укрепление на много голям град, съществувал тук върху огромните и за днешно време 220 декара площ.
По-възрастните оногурци разказват, че като деца често се катерили по разхвърляните наоколо каменни руини. А при строежа на къщите непрекъснато излизали стари каменни зидове. В речника по гръцка и римска география на Уилям Смит от 1854г. Палматис пък е посочен като пограничен град в провинция Долна Мизия.
Днес коритата на Сухоречието са почти напълно пресъхнали. А останките от древния град са скрити под земята.
Преди няколко години екипът на проф. Казимир Попконстантинов разкрива в границите на рановизантийската крепост Палматис останките на уникална епископска базилика от 5-и век. Култовата сграда е строена по времето на император Юстиниан Велики и е с внушителни размери – 55 на 30 метра, с богата украса, с изящно оформени капители и внушителен синтрон – каменни седалки в околовръст на олтарната част на храма, където сядали представителите на висшето духовенство, когато заседава епископският съвет. Каменната настилка е била красив килим от орнаменти.
През 5-и век храмът е побирал до 1500 души. Изследователите смятат, че базиликата е епископска и в днешния Оногур е съществувал епископски център. Върху остатъците от колони и капителите на някогашния храм все още има запазени букви от гръцката азбука – алфа, бета, делта, правени по поръчка в архитектурни ателиета на Мала Азия. Друг уникален елемент от строителството на базиликата е кръщелното. То прилича на малък и плитък кръстовиден басейн с размери метър на метър. Издълбано е вдясно от престола и има стъпала.
