България

Чит кая – светилище, по-старо от пирамидите

Светилището Чит кая е сякаш откъснато от света така, както близкото до него село Лисиците. До селото се стига само по въжен мост или с лодка. Мястото край язовир „Студен кладенец“ е красиво и китно, но и обезлюдено. В него живеят 25 човека, което пак е много за селище без път и без възможност до него да достигат линейки и пожарни. За това вече е осведомена цяла България, което дава малка надежда за асфалт.

В омаята на този свят се крие Чит кая. Името е турско и означава Зидана скала, което веднага извиква въпроса възможно ли е скала да бъде издигната, изградена, построена. Не е ли скалата естествено природно образувание? Така легендите и преданията отново се оказват единственият възможен положителен отговор.

Този отговор отнася въображението към древните създатели на човешката раса. Те дошли от друга планета и друга сбънчева система. Харесали Земята заради топлото слънце и решили да останат тук, защото векове наред бродели бездомни из Вселената. Разрушили собствената си планета и дълго търсели нов дом. Земята се оказала такъв. Тук имало само първообрази на днешния растителен и животински свят, много светлина и топлина.

Потопената църква носи спомена за три села

Древните създатели на хората били огромни на ръст, приличащи на жаби, гущери и други същества, напълно непознати за нас. Притажавали мощта да създават живот.

На Земята започнали да творят. Създали растения, животни, реки, планини, долини и равнини. Сложили и Луна, за да свети на Земята през нощта. Естествено, направили всичко по свой образ и подобие. Само човека създали като съвсем ново, непознато дотогава същество във Вселената. Вдъхнали му живот и вложили в него цялата своя любов. Остатъцит от онова време днес се намират при Чит кая, както и по ред други светилища в Родопите, Рила, Пирин и навсякъде по български земи.

Ако в тези предания има само частица истина, то американския тиздледовател на древността Робърт Бовал може и да се окаже прав, като твърди, че по българските земи е съществувала цивилизация, която е била в пълен разцвет още преди времето на Древен Египет, а места като Чит кая са по-древни от пирамидите в Гиза.

Разходка до „Пещерата с дървото”

Светилищният комплекс Чит кая се намира близо до Кърджали. До него сес тига за около час пеша от село Лисиците. В скалите има издълбани над 50 скални ниши, а на върха се намира скален стол с панорамен изглед към язовир „Студен кладенец“.

За нишите, които са типични за Източните Родопи, няма категорично обяснение какво са те, защо са правени и кой ги е правил.

Според едно от предположенията те са дело на млади момчета, които тпябвало да издълбаят високо в скалите своя ниша и така, преодолявайки опасностите на високата отвесна скала, да докажат, че вече са мъже. Има и предположения, че нишите са погребални урни. А според друго предположение те са служели като фарове за извънземните космически кораби или като някакъв неизвестен днес вид пощенски кутии.

В подножието на Чит кая, където се събират реките ВЪрбица и Арда, има еднокамерна, полусферична гробница, която е издълбана в масивна скала. Погледната отвътре, тя има форма на неправилна полусфера с почти равно елипсовидно дъно. Под скалистия връх между реките и Лисиците има следи от тракийско селище, където са намерени две надгробни могили и няколко разрушени гроба от древни времена.

Някога върху скалния масив е имало крепост, но тя напълно разрушена. Скалата под нея е оградена от три посоки с вода: от североизток река Арда, от запад-северозапад река Върбица, от юг-югозапад с приток на река Върбица.

Силвия Драгомирова, в. Уикенд

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button