В България са малко запазените следи от средновековни селища по времето на Първата и Втората българска държава. Останките от укрепения могъщ преди векове град Червен – с ударение върху първата сричка, днес са свидетелство за оживено и заможно някога място. Средновековният град-крепост Червен е уникално място. Издигнат е в Дунавската равнина на хълмове, между които се вие река Черни Лом. Крепостната кула на средновековния Червен е използвана като образ в последната серия от пети сезон на сериала „Игра на тронове“.
За построяването на града майсторски са използвани условията на релефа. Богатият и многолюден преди векове град е имал вътрешна и външна част. Вътрешната е била на заможните и управниците, а външната за обикновените хора и търговците.
Часовниковата кула – един от символите на Бяла
Червен е бил търговски център с множество занаятчийски производства. Още по-голямо е било значението му на духовно-просветен център. Досега на хълма над Черни Лом са открити останките на 16 църкви – категорично доказателство за ролята на Червен като средище на вяра и култура. През 1235 година градът става селище на Средновековната българска Червенска митрополия.
Според археолозите активното използване на хълма е започнало през 6-и век с византийско укрепление. Има предположения, че много по-рано траките също са използвали това стратегически важно от защитна гледна точка място.
По време на Първото българско царство тук възниква малко селище, което през Второто българско царство се превръща във втория по важност административен център в страната след Царевец.
Тайнствените скални храмове в Поломието край Русе
По онова време градът и крепостта на хълма са познати като Орлово гнездо. В крепостта е имало дори монетен двор, където са се секли монети. Благодарение на естественото укрепление на крепостта, плодородната земя и ключовото место положение, свързано с преминаването на множество важни търговски пътища, населението на Червен рязко нараства. Разцветът продължава дори след нахлуването на татарите през 1241 година и през 1277г., когато Червен е нападнат от византийския император, воюващ с българския цар Ивайло.
Краят на могъщия град-крепост настъпва с падането под османска власт. С това време е свързана и една легенда или просто разказ за истински събития, съхранен в румънски музей. Преданието разказва за 1388 година, когато Червен е опожарен и завладян от османските орди, а историята е записана на старобългарски език върху пергамент, който се съхранява в Букурещ в музея „Чешмиджиу“. Всъщност това е писмо от един търговец за друг, като повече място в него заема разказът за неразрешена любов и за покоряването на Червен.
В кратките бележки на музея „Чежмиджиу“ е отбелязано, че този пергамент е „невероятно“ описание за падането на старинната крепост Червен под град Русе, което е съхранявано четири столетия от крайовските търговци и получено от Видинското българско царство, вероятно в годината 1396 – последната от съществуването му. А на Червенското кале, върху което от векове потъват в зеленина останките от разрушения град, под изоставената градска кула стои каменен отломък с изваяна форма на камбана. Откъм задната й страна, сякаш недалече, до камбаната, се вижда и сега силуетът на млада жена.
Средновековният град Червен – поредната българска следа в „Игра на тронове“
Писмото на старобългарски език е от Аксений, който сам се представя като „войник от войската на царя Ивана Страцимира“ и пише до Владимир, когото нарича „брате“. След търговските дела Аксений предава на Владимир разказ, който той научава от Никодим – жител на града крепост Червен, оцелял след завладяването от турците. Историята обаче започва преди падането на Червен.
Силвия Драгомирова, „Уикенд“
