Някога много отдавна в един от първите писмени паметници на европейската култура – ,,Илиада“, се описва планината Орбелос. Български и чужди учени са единни, че става въпрос за планината Беласица, населена с тракийски племена.
Именно тракийско е името – ,,белос“ означава блестящ. Защото точно блестяща е Беласица. С кой и кога е избрал името, едва ли някога ще се разбере. Близката планина Славянка, която е почти част от Пирин, и до днес се нарича Орбелос в съседна Гърция.
В Огражден се раждат легенди
Районът на Беласица и Огражден е земята на пророчицата Ванга и чудесата й. Още при нея на куп легенди, които продължават да се създават и в днешно време. Беласица и Огражден са пълни с кестени, стръмни скали и водопади.
Те са гранични планини, като един от първенците на Беласица – връх Тумба, е мястото, където се срещат 3 граници – на България, Гърция и Македония. В този район има много легенди и предания за Крали Марко, но не само.
Крали Марко е любим герой в местните предания
По пътя към хижа ,,Беласица“ съществува едно място, за което се твърди, че и до днес се чуват стоновете на избитите сватбари. По време на османското игомвмтази местност се вдигнала голяма сватба, която била много пищна и в разрез с османските закони.
Ядосал се османският първенец и пратил заптиета. Те избили всички празнуващи без капка жалост. В наши дни, ако човек отиде на същото място на Илинден – 20 юли, и прекара нощта на първия завой на пътя към хижа ,,Беласица“, може да чуе виковете на местните хора, избити по време на сватбата.
Така разказва поверието. На източния склон от кратера на угасналия вулкан Кожух е разположен параклисът ,, Св. Пантелеймон“. Легендата за това място гласи, че Крали Марко и майка му се скрили в скалата, преследвани от турците.
Отгледали си пчели тук, поради което местността се нарича Пчелина или Пчелна скала. Медът на тези пчели бил неприкосновен. Никой не можел да стигне до него. Заради това той си капел в Струма. Само много праведен човек можел да си вземе от него.
На този връх починал Крали Марко и пил вода от два пресъхнали днес извора, затова върхът в Огражден се нарича Маркови кладенци
Когато се обърне светът отново, тогава Марко и майка му ще излязат отново от скалата, шепне друга легенда заклинание. За Маркови кладенци и землището на село Чуричени също се разказват стари приказки. Тук спрели да си починат Крали Марко, преследвани от турците.
Майката на героя много ожадняла. В тази суха планина вода нямало никъде. Тогава Крали Марко натиснал с лакът земята и мигом от мястото бликнала вода Героят и майка му се напили със студен а вода и продължили по пътя си.
Така възникнали Маркови кладенци. Изворът се намира в югоизточното подножие на връх Маркови кладенци. Близка до легендата от Маркови кладенци е друга за местността Биволица на върха на планината Огражден. Според нея Крали Марко с дружина изяяли тук една биволица. Ожаднели, но вода нямало никъде за пиене в Огражден.
Тогава героят ударил с лакът в земята и от там избликнала вода. Така станал вторият Марков кладенец. Водата извира под голяма скала. Горе скалата е грубо заравнена, така че се образува малка скална площадка. Върху нея личат 5 малки изсичания с кръгла форма. Най-вероятно става дума за тракийски скални жертвеници.
Огражденска планина е дом на много редки растителни видове и на Чуроловския манастир ,,Свети Георги“
Според друга легенда от планината Огражден Крали Марко бил преследван от турците. За да се спаси от тях, героят влязъл с коня си в една пещера под днешното село Долене. Вървял под земята през много дълга пещера и излязъл на върха на планината през Маркова дупка в местността Равнищата.
Маркова дупкапредставлява малка и плитка понорна пещера, днес силно затлачена от пръст и разстителни остатъци. Районът е обрасъл с бор и високи треви. На около 500 метра югоизточно и надолу по склона на пещерата се намира Янова чешма.
Според местното предание от село Долене водата и тук е избликнала, след като Крали Марко ударил с лакът в земята и изкарал вода от сухата планина. Днес изворът е калтиран и превърнат в хубава чешма. Наоколо 2 километра южно и надолу по склона на планината се намира местността Стъпката.
Местна легенда от Долене разказва, че това е стъпката на Крали Марко. Героят бил толкова голям, че стъпил с единия крак на планина Беласица, а с другия крак на планината Огражден. Стъпката му се запечатала в планината и това дало името на местността. Според друг вариант на легендата стъпката тук е от коня на Крали Марко.
Слепият Омир възпява хубостите на Беласица
Подобна легенда за прекрачване на две планини от Крали Марко има и в Стара планина, а вероятно и в други краища на България. Преданията гласят, че скалното образувание Сариев камък при село Габрене, Петричко, е остатък от мощните стъпки на Крали Марко и на коня му.
Скалата с енамира в подножието на Беласица западно в самия край на Габрене. Представлява голям каменен блок с размери 5 метра на 3,5 метра и височина 2,2 метра. В източната му част е оформена груба стълба, която води към неголяма скална площадка.
В нея е изсечен кръгъл жертвеник с диаметър 15 сантиметра и дълбочина 18 сантиметра. Личат следите от метални шила. Фолклорът оприличава този тракийски жертвеник на стъпката от коня на Крали Марко.
Неподсредствено до и малко над него в югозападна посока има друг жертвеник с форма на голяма и широка човешка стъпка.
Автор: Силвия Драгомирова
