Каменните чудеса в България са много. Пълният списък с тях още се попълва, казват страстните изследователи на родните красоти. За големите скални светилища, скални образи и глави се знае, че или поне се предполага повече, отколкото за една друга съвсем неразкрита българска тайна – тази на каменните гъби.
Съществуват легенди и данни на геолози за произхода на някои от тях – например красивите вулканични образувания край кърджалийското село Бели пласт. И ако за тях е ясно, че са резултат от милиони години работа на природните стихии, то за каменната гъба под един от родопските първенци – връх Голяма Сютка, не се знае нищо.
Това е изключително правилна и съзнателно изградена скална гъба. Още от пръв поглед е ясно, че не е дело на природата, а някои някога я е построил съвсем съзнателно и съвсем творчески. Защо обаче е направен този скален феномен и как точно е съграден, остава напълно неизвестно засега. Всъщност това са въпроси, които се отнасят с пълна сила за почти всички странни и пълни с образи каменни светилища на българските земи.
Гъбата по връх Голяма Сютка е висока между 3 и 4 метра. Ширината й е внушителна – около 2-2,5 метра в диаметър. За основа е използвана естествана скала, което отново не е съвсем сигурно. Защото каменният пън изглежда да е съставен от четири поставени един върху друг монолитни блока. Най-отгоре гъбата е оформена от огромен блок. За него няма по-различно мнение от това, че е обработван, за да придобие формата на гъба и е отлично балансиран точно по средата на скалния пън.
Виж също: Лепеница – две пещери с едно и също име
Монументът явно е много древен, а вековете и хилядолетията са издигнали около него дървета, така че да превърнат каменната гъба във вълшебна част от горския пейзаж, много напомнящ на приказните сюжети.
Вижте тази публикация в Instagram.
Наоколо има и други огромни скални блокове, което клони към извода, че става въпрос за някакво място със специално предназначение за много древните жители по тези земи – по-древни дори от жреците беси. Може и да са били великани, които без особени усилия са оформили и подредили един върху друг няколко тонните скални късове, пише Уикенд. Другото естествено за подобни случаи допускане предполага използването на необикновените сили за мисълта за преместване на огромни по тежестта си камъни от едно място на друго. Това обаче са само предположения.
независимо от въпросителните, които задава, каменната гъба в Родопите е повод за преглед на други подобни на нея скални форми. Оказва се, че такива има пръснати по цяла България. За някои е ясно, че са естествени образувания. За други остават съмненията за намеса на мощни и способни строители.
Най-известните и познати каменни гъби са тези край Бели пласт в Мантаркая по пътя между Кърджали и Хасково. Високите стигат до 3 метра, а цветовете им преливат от бяло в розово и синьо. Експертите установяват, че са изваяни в риолитови вулканични туфи. Розовеят заради необикновения и изключителен по своите лечебни свойства зеолит – минерала клиноптилолит. Сините и черни петна идват от наличието на манган, а зелените багри са резултат от минерала селадонит.
Вижте тази публикация в Instagram.
Легендата гласи, че въглищарят Радуил имал четири дъщери. Един ден те тръгнали за вода, но били подгонени от орда нашественици. Девойките изплашили коня на водача, който паднал на земята и бил разкъсан от момичетата. Четирите били застигнати от приятеля на загиналия – Омур. Той замахнал с ятагана и отсякъл главата на първата от тях, но щом докоснала земята, тя се превърнала мигом в каменна гъба. Замахнал и покосил другите две сестри, но се повторило същото.
Виж също: Пампорово – Уникално преживяване за малки и големи
Изплашил се Омур, слязъл от коня, но преди да убие последното девойче, главата й сама се превърнала в камък. Ужасен, той скочил на коня и понечил да избяга, но при първата крачка се превърнал в черна скала. Хората и днес наричат самотната канара в близост до гъбите Каратепе – черен хълм.
