Персонализиране на предпочитанията за съгласие

Използваме бисквитки, за да ви помогнем да навигирате ефективно и да изпълнявате определени функции. Ще намерите подробна информация за всички бисквитки във всяка категория съгласие по-долу.

Бисквитките, които са категоризирани като „Необходими“, се съхраняват във вашия браузър, тъй като те са от съществено значение за активиране на основните функции на сайта.... 

Винаги активни

Необходимите бисквитки са необходими, за да се активират основните функции на този сайт, като например осигуряване на сигурно влизане или коригиране на вашите предпочитания за съгласие. Тези бисквитки не съхраняват никакви лични данни.

Няма бисквитки за показване

Функционалните бисквитки помагат за извършването на определени функции като споделяне на съдържанието на уебсайта в платформи на социални медии, събиране на обратна връзка и други функции на трети страни.

Няма бисквитки за показване

Аналитичните бисквитки се използват, за да се разбере как посетителите взаимодействат с уебсайта. Тези бисквитки помагат да се предостави информация за показатели като брой посетители, степен на отпадане, източник на трафик и др.

Няма бисквитки за показване

Бисквитките за ефективност се използват за разбиране и анализиране на ключовите показатели за ефективност на уебсайта, което помага за предоставянето на по-добро потребителско изживяване за посетителите.

Няма бисквитки за показване

Рекламните бисквитки се използват, за да предоставят на посетителите персонализирани реклами въз основа на страниците, които сте посетили преди това, и за анализиране на ефективността на рекламните кампании.

Няма бисквитки за показване

България

Тросковският манастир е по-стар от Рилския

Близо до Коматинските скали се намира Тросковският манастир „Свети Архенгел Михаил“, наричан още Брестовски по името на близкото село. Намира се на 20 километра югозападно от Симитли в Малашевска планина. Пътят до манастира отначало е асфалтов, а във втората му половина е черен.

Обителта е една от най-старите в Югозападна България, като според някои предположения е основана през 1149 година. Строена е по уникална технология. Древните майстори споявали камъните с хоросан, напоен с мляко, яйца и захар за по-голяма здравина.

Имало е висок 3 метра и широк 1 метър зид, който придавал на манастира вид на непревземаема крепост.

Според наследници на попската фамилия Попгаврилови свети Иван Рилски е посветен в сан в този манастир, а не в Руен планина. Известно време живял в Малашевска планина, преди да бъде пропъден от местното население – интересен и показателен факт, за който няма достатъчно доказателства. Според преданията след основаването светата обител бързо се разраснала и скоро приютила над 100 работливи монаси.

Коматинските скали – далече от града, близо до небето

Отглеждали картофи и други земеделски култури, но най-вече се грижели за многобройни стада с овце, кози, крави. Има легенда, че млякото от кравите текло по специално направени тръби от планината до манастира, където пълнели съдовете с него.

От тросковската света обител вероятно започва събирането на пари за строителството на Рилския манастир. Първата църква в Рилския манастир е издигната по макет на Тросковския манастир, откъдето са пренесени и огромните казани за курбан, които и до днес се намират в Рилската света обител, пише „Уикенд“. Монасите помагат за строжежа на храм „Свети Архангел Михаил“ в благоевградското училище.

Тросковският манастир е събарян и опожаряван няколко пъти. В обителта често се укривали местните войводи Илия Пандурски (дядо Ильо Марков Мальешевски) и Димитрачко Домозетски, а според дядо Пимен, който е бил чест гост на манастира, веднъж тук е отседнал и Васил Левски.

През 1904 година по време на Крупнишкото земетресие от 7,8 по скалата на Рихтер обителта е изравнена със земята. Хората от околните села събират доброволни средства и за две години възстановяват манастирската църква. Оттогава датира и голямата мраморна плоча върху пода на храма, на която е изобразен гербът на Цариградската патриаршия – двуглав орел с корона и изписани на български имената на дарителите – Златко и Петре.

Днес от манастира е останала църквата и зидове от монашеските килии. През 2007 година храмът е реставриран от община Симитли.

Подобни статии

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button