Подобно на Пловдив, Матера е много древен град. Дълги години е далеч от туристическите маршрути, тъй като му се носи славата на беден и изостанал, през 50-те години на миналия век е наречен „позорът на Италия“.
За него и областната базилика, в която се намира, се разчува заради книгата на писателя антифашист Карло Леви, който прекарва една година там като изгнаник и се сблъсква с мизерията, в която живеят местните хора. Те обитават малки пещерни жилища, известни като „саби“, които са издълбани в почти отвесни варовикови скали над река Гравина. По това време там няма електричество и течаща вода, а детската смъртност, причинена предимно от недохранване и малария е висока.
През 1952 година със специален закон правителството изнася около 20 000 души от обиталищата им в скалите и ги пренася в нови квартали. Пещерните домове съществуват от праисторически времена. Според учените те са най-продължително обитаваните без прекъсване и до днес жилищата в света – между 7 и 9 хиляди години. Градът е създаден на скалисто възвишение и затова първите му обитатели се заселват в многобройните естествени пещери. Жилищата се образуват същински лабиринт, тъй като са издълбани в скалата едно над друго доста хаотично.
14-те най-недооценени туристически дестинации в Европа
Покривът на няколко къщи може да бъде стълбище, път градина или под на друга къща. По онова време обитателите на града живеят добре. Домовете им са с по няколко стаи и канализация, имат басейни и градини. В първите векове след Христа Матера се разраства и край скалните жилища се появяват обществени сгради, строени от камък и тухли.
Впечатляващи са византийските църкви с рисунки по стените. През XVIII век обаче обитателите на града надхвърлят многократно водните ресурси и капацитета на примитивната канализация. За да запазят ценното наследство на своя град, няколко младежи от Матера с различни професии създават през 1959 година клуб за опазването и развитието му. Клубът е наречен „Кръгът на стълбите“., защото целият град е изтъкан от стълбища. Членовете на клуба реставрират със собствени средства една от пещерните църкви, а един от тях купува и превръща една от сасите в очарователно място. През 1993 година Матера става първият град от Южна Италия, обявен от ЮНЕСКО за световно културно наследство, пише „Филтър“.
Обаянието на този сюрреалистичен град привлича доста режисьори и той се превръща в сцена за различни филми. Твърди се, че в естествения декор от причудливи къщи, стръмни стълби, арки и тераси са снимани 26 филма. Сред тях са „Страстите Христови“ с Мел Гибсън, „Цар Давид“ на Брус Бересфорд.
От София до Матера може да се стигне със самолет до Бари, като полетът е около час. От там до Матера са 60 км., които могат да се изминат с кола или автобус. Базилаката е единствената италианска община без летище. Градът е много спокоен. В дъното на класацията за престъпност е, която се оглавява от Милано, Болоня, Римини, Торино и Рим. Липсата на престъпност се обяснява от липсата на туризъм.
Характерен за Матера е бавният туризъм, който предлага приятни и уютни места . Може да отседнете в реставрирани местни ферми от преди няколко век, както и да отидете на СПА процедури, настанени в бившите пещерни жилища. Има цени за всеки джоб, като качеството на услигутие е на ниво.
