Цар Иван Шишман е най-възпяваният владетел в народните песни. Царят успява да спре османските нашественици в края на XIV век и според техните хроники му е отрязана главата на 3 юни 1395 г. в Никопол – столица на една от българските държави по онова време.
През вековете легендите за Иван Шишман стават много повече от вероятната историческа истина. Още повече стават приказките в преданията за златото на царя. Иманяри го търсят в половин България.
Загадъчните знаци за гроба на владетеля и златото още не са разчетени
Една от най-забележителните легенди за Иван Шишман и златната му колесница произхожда от плевенския парк Кайлъка. Красивата каменна долина се намира на юг от центъра на Плевен.
Казват, че славянското име на долината е Каменец, което идва от ,,камък“. На турски е Кайлъка: от ,,кая“ – камък и ,,лъка“ – долина. Извива се около двата бряга на река Тученица и се простира върху 10 000 декара площ.
Сред скалите на Каменец успял да се скрие цар Иван Щищман, гласи плевенската легенда. С мъка се спасил от нашествениците, като с него останали най-верните мус тражи и семейството му. Успели да се скрият в манастира ,,Свети Георги“, който днес вече го няма.
Някъде между скалите цар Иван Щощман сам слага край на живота си.
Според историците липсват сигурни данни, че обителта наистина е съществувала, независимо че при разкопки е откривана на посоченото от легендата място антична и средновековна керамика. Местното предание гласи, че цар Иван Шишман в отчаянието си сам сложил край на живота си.
Това станало малко след последната загубена битка. Победеният владетел просто се заклал със саморъчно изработено, но популярно в Средновековието устройство от пружина и 2 ножа.
Лакатнишките скали – чудото на Искърския пролом
Заповядал никой да не се опитва да го спасява. Притиснал се силно към пружината и остриетата го проболи едновременно. Цялата свита и няколко монаси станали свидетели на смъртта на Иван Шишман. Щепата боляри изпълнили волята на царя.
Положили тялото му в златна царска колесница върху златото от хазната, покрили колесницата с меца кожа и с общи усилия спуснали мъртвия владетел и държавната хазна в подземие в Кайлъшката долина.
Според османските хроники цар Иван Шишман е убит край Никопол на 3 юни 1395 г.
На мястото били оставени специални знаци. Всички дали обет за мълчание и всички го спазили, за да може златото отново да се покаже, когато дойде Освобождението на България. Но до днес значите не са разчетени. Дори да са, това е национално известно.
Така долината на Каменец става поредното място с предание за несметни богатства на цар Иван Шишман, които всъщност били златото и скъпоценностите на Втората българска държава. Десетки иманяри търсили и търсят това съкровище, както се случва и във Врачанския Балкан, и около Троян и трявна и на още дузина места в България.
Легендата повлича след себе си и други приказки, които с времето се предават от уста на уста и постоянно разкрасяват. Местните хора започнали да разказват как силата на златната царска колесница била толкова голяма, че в подземните лабиринти на Кайлъшката долина се отворило огромно езеро, в което можел да плува дори кораб.
Това стига до ушите на един от чуждите пътешественици (някои казват , че тези мъже не са били просто пътешественици) – французина Гийом Лежан. Той се въртял из Плевенско, обхождал го, както се изразяват хората на ануката, през 60-те години на XIX век. Смелият французин се снабдил с дебели свещи и влязал в пещерата, за която местните хора твърдели, че крие огромно подземно езеро.
За цар Иван Шишман и златната му колесница се носят легенди в цяла България
,,Въпреки че почти не вярвам в подобни чудеса се придвижих напред, докато водата опря до коленете ми. Свещта едва мъждукаше – бледото й пламъче даже не уплаши стотиците прилепи, закачени пос тените на пещерата. В оковаващия студ взех да отстъпвам към предполагаемото езеро. Оказа се доста дълбок вир, побиращ само една малка лодка“, пише Лежан през 1873 г. в книагата си ,, Пътуване из България“/
Малко след фтанцузина в Плевен пристига и по-известният у нас Феликс Каниц. И на него и на местните разказвали за царя и златната колесница, за подземното езеро, голямо като море и въобще за всички местни гордости.
Чудото Голям Калин е скрито в пирамида
Каменец разказва, че в извиващото се каменно дефиле доловил глухо бучене: ,,Шумът идваше от водна струя, която изтичаше от подземното езеро, скрито в пещера. Месните изказаха мнение, че в езерото могат да плават парни кораби. Издирването на Лежан бе разпръснало тези илюзии. Бълбукащата вода сигурно е от подземните течения, характерни за варовиковите образувания“. Това отбелязва Фелик Каниц в ,,Дунавска България и Балканът“ през 1882 г.
Последвайте Faiton.bg във Facebook и Instagram за още идеи и съвети за пътувания.
