От древността до наши дни българинът не може без коне. В днешно време това твърдение изглежда малко смешно и невярно. Но мощността на автомобилните двигатели все още се измерва и рекламира в конски сили.
На Тодоровден се провеждат и надбягвания с коне – кушии
Така че дори да не е пряко и да не се налага всеки да има двор за своя кон, днес сянката на коня присъства в почти всеки български дом. Само преди век притежаването на кон е измерител за това колко заможно е едно семейство.
Конят в миналото е основно средство за предвижване, боен другар и безценен помощник, в земеделската и търговската дейност. Затова и почитта към него е дълбока и повсеместна.
Легенди се разказват по всички краища
В България празникът на коня започва още на Ивановден. Изглежда странно, но така правят жителите на плевенското градче Тръстеник. Там денят е свързан с легенда за сляпа кобила, затова и ритуалът се нарича ,,Кьорава кобила“.
През турско робство жителите на селото били с особен статут и плащали данъците си към Османската империя в коне. Кобилата на един селянин Иван обаче е ослепяла. За да н се налага да я убива, той я оставил на полето.
Минало се време, върлувала тежка болест по конете, от която измрели много животни. Тогава посред най-лютата зима, през януари, пред портара на Иван се спряла същата кобила с няколко малки кончета. Когато стопанинът излязъл да види какво става, старата кобила се свлякла и умряла пред очите му.
Но благодарение на нейните кончета хората в Тръстеник отново завъдили коне и успели да си плащат данъците. Тези събития съвпадат с празнуването на Ивановден, а и стопанинът се казвал Иван, така ритуалът се празнува и до днес.
В Тръстеник празникът на Кьоравата кобила става на Ивановден
Той започва в полунощ срещу Ивановден,. Събират се млади мъже, които предварително си избират водач. Неговият дом е сборното място, където всички приемат своите роли и маскирани тръгват по домовете на имениците.
Движението им е съпроводено с много шум, песни, викове и закачки. Пожелават на стопаните здраве, берекет, играят традиционни танци, във всеки дом ,,се ражда“ малко конче – символ на новия живот, на силата, на плодородието.
Стопаните даряват гостите със специално приготвени хлябове, вино, плодове. Посетеният дом се счита за защитен от болести и лоши неща и е благословен за цялта година. В групата задължително присъства ,,кобилата“. което е дървена констуркция, ,,старец“ или воддачът на кобилата, ,,булката“ – маскиран мъж, ,,младоженецът“ е под ребен и по-слаб от булката, ,,поп“, ,,доктор“, ,,баба с бебе“, ,,магаре“.
Конете си имат празник – Конски Великден
Тези персонажи присъстват на много кукерски празници и на Сирни заговезни в различни райони на България.Тодоровден или празникът на конете няма точно определена дата. 0тбелязва се в първата събота ма Великия пост и се нарича още Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица.
В днешно време е посветен на коневъдството и на конния спорт. По нашите земи култът към Тракийския конник естествено преминава в почитае на светите християнски великомъченици Теодор Стратилат и Теодор Тирон.
Легендата разказва как свети Теодор Трифон метнал на гърба си девет кожи, взел копието си и тръгнал да търси Бога, за да измоли да дойде пролетта. Докато с емолел, забил копието в земята и понеже вярата му била толкова силна, от земята изригнал горещ въздух и пролетта дошла.
Според друга легенда император Юлиан Остъпник решил да се подиграе с християните, като ги застави да ядат месо по време на Великия пост. Наредил на градоначалника си Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат месо, макар и без да знаят, да се осквернят и да бъдат подиграни и обявени за езичници.
Градоначалникът направил каквото му било заповядано. Но свети Теодор Тирон се явил на цариградския архиепископ Евдоксий и му известил за нареденото от императо Юлиан. Заръчал му да предупреди християните през тази седмица да не вземат храна от пазара. На запитването на архиепископа каква да ядат през тия дни, свети Теодор отговорил: ,,Да си приготвят коливо – жито, то да им бъде храната“.
В иконографията свети Теодор Тирон, подобно на свети Георги, е представен като ездач на бял кон и змееборец
Архиепископът попитал също: ,,Кой е тоз, с който говори“/ Тогава свети Теодор си казал името. Предуоредени, християните не взели никаква храна от пазара и затова всяка година светецът споменава с благодарност в първата седмица на Великия пост.
На Тодоровден при изгрев-слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. После идва ред на любимото конно състезание – кушията.
Победител в нея се награждава, като конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Имен ден празнуват Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар и Божидара.
В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор.
