Североизточна България се намира най-голямата колония скални манастири от времето на Първата българска държава на Балканския полуостров. 50-ина скитове, лаври, църкви, килии се простират върху 50 километра по сухоречието Канагьол. В него до средата на 20-и век е текла река, но заради промиването на инертни маси с каолин е нарушен целият воден баланс в региона.
През Средновековието реката се казвала Дриста и покрай нея през 9-и – 10-и век преминава най-важният път в българската държава, свързващ столиците Плиска и Преслав с епископската и патриаршеската резиденцияв. Дръстър (Силистра).
Заразено е предание, че край днешното село Скала е била резиденцията на цар Симеон, която той ползвал при пътуванията си между Преслав и Дръстър. Скалните манастири на първите монаси по българските земи са групирани около Скала и селата Васил Левски, Цар АсенРуйно, Върбино и Алфатар.
Това са земите на гетите – най-мъжествени и най-справедливи сред траките, както ги описва Херодот. Гетите вярвали в безсмъртието на душата и смятали за свой бог Залмоксис. Дори му принасяли в жертва най-красивия и най-способен от младите мъже. Не смятали това за убийство, а за изпращане на послание до Залмоксис. Преди да хвърлят младия красавец в пропастта, в която са залостени подострени колове, му казвали всичките си молби, желания и въпроси.
Крали Марко разцепил скалата край Горталово
Херодот прави следното описание на ритуала: „Пращат го по следния начин: едни от тях, отредени за това, държат три копия, а други улавят пратеника до Залмоксис за ръцете и за краката, размахват го във въздуха и го хвърлят върху копията; ако умре, прободен от тях, смятат, че богът е благосклонен; ако не умре, обвиняват пратеника, като твърдят, че бил лош човек; след тези обвинения пращат другиго; поръчките му дават, докато е още жив“.
Това жертвоприношение се разминава с друга легенда за Залмоксис, за която съобщава от ново Перодот. Бащата на историята научил от елините, които „живеят по Хелеспонта (Дарданелите) и по Понта (Черно море), че Залмоксис наистина е съществувал, робувал в Самос и бил роб на Питагор, впоследствие се освободил и забогятал, върнал се в Тракия и учил съплеменниците си на доктрината на Питагор“.
Въпреки чутото от елините, Херодот заявява, че нито вярва, нито отрича това, в което вярват елините, но той е убеден, че този Залмоксис, ако е живял или е само божество, то така между гетите е било дълго преди Питагор.
Също толкова отдавна преди Питагор, което означава по-рано от 6-и век преди новата ера, живял и Демир баба, въпреки че официалната история го поставя в много по-новото време на средните векове. И той като Залмоксис бил огромен на вид – висок, як, видимо откроявящ се по ръст и сила сред хората.
5 тайнствени места в България, които да посетите до края на годината
Демир баба или Железният баща – духовен водач на алевитите по българските земи, имал великански способности, защото самият той бил великан и можел да премества планини. Само с две крачки се качвал в планината също като Крали Марко. Интересно е, че легендите за него са свързани главно с откриването на вода. В комплекса край Свещари при неговото теке се разказва, че когато веднъж настъпила суша, Железният баща бръкнал с ръката си в земните недра и на мястото бликнал извор.
Вярва се, че водата му е с лечебна сила и затова неговото теке в археологическия резерват Сборяново се посещава по Гергьовден, Илинден и Димитровден от алевити, мюсюлмани и християни.
Легендата от сухоречието на Канагьол гласи, че Демир баба живял тук в една от пещерите, преди да се пресели в Свещари. Главната забележителност – аязмото, е малка пещера с цепнатина в дъното, от която тече вода. Тя се появила, след като Демир баба забил меча си в скалата, защото чул молбите на хората и се притекъл на помощ, като осигурил живителната течност.
Източните Родопи – приютили духа и съкровищата на Тракия
Според местни изследователи на старата история и любители на народните поверия много е вероятно Демир баба и Залмоксис да са едно ис ъщо лице – герой, живял много-много отдавна, много преди Питагор и дори преди Орфей в 13-и век преди новата ера.
Демир баба и Залмоксис са само две имена на висок и силен човек, както изглежда – много по-висок от нормалния ръст днес, истински великан. А според неофициалната история точно такива били древните жители на Земята и свидетелство за това са стотиците великански кости, откривани по цялата планета.
Тези огромни хора имали възможности и сили, за които днес се разказва в приказките – като например „Котаракът с чизми“ или „момче и вятър“.
Автор: Силвия Драгомирова, в. „Уикенд“
