„Rana Temporaria”, иначе казано – планинска жаба. Голяма, колкото човешки юмрук, всяка година това животинче поема на 10-километров преход – от близката до Ботевград „Било планин” чак до малкото блато „Мухалница” в покрайнините на града. Епично пътуване по поречието на „Зелинска река”.
„Тази миграция наистина е уникална при земноводните. Открита е от професор Владимир Бешков. Тя е уникална в световен мащаб при земноводните”, разказва Ева Нишева, главен експерт по опазване на околната среда в Община Ботевград.
Този световен феномен се случва всяка година с разпукването на пролетта. Високо в планината жабите чакат първите по-топли дни и тръгват надолу по дерето. А по техните стъпки върви един от популярните туристически маршрути в района на Ботевград – пътеката до връх Маняков камък, разказва Ники Василковски в „Дотам и обратно“ по Нова.
За нас хората преходът надолу е сравнително лек. Ще го вземем за около 2 часа. За жабите обаче, пътуването на живота им отнема поне 4-5 денонощия.
Къде живеят единствените алпийски козирози в България
Било планина е скромен по площ, но стръмен масив, издигащ се между Ботевград, Правец и Етрополе. Южно от нея се извисяват старопланинските върхове Звездец и Баба. Слизайки към местността Стубеля, минаваме през оголен от пожар район с поглед към цялата Ботевградска котловина. Най-впечатляващи в ранните часове са гъстите мъгли, които обгръщат града и понякога го покриват през целия ден.
Приятната за хората разходка през гората за жабите е сложен и стръмен преход по камъните, из шубраците, под моста на автомагистрала „Хемус”. който завършва в блатото „Мухалница”.
„Планинската жаба слиза от високия връх по течението на река Зелинска с единствената цел да спре тук в това блато и да се размножи. Интересното е, че преминава и покрай други водни огледала. Но не, тя идва именно тук”, добавя Нишева.
Една от хипотезите е, че техният природен джипиес е запечатал Мухалница като родно място и затова всяка пролет инстинкктът ги води тук. Цветомие Цолов наблюдава и документира живота на тези жаби вече 14 години.
На кой гръцки плаж може да плуваме край сърнички
„Мен като фотограф ме впечатли самото чифтосване. Мъжките придобиват един син оттенък, а женските са керемидено-червеникави. Мъжките се събират на групи, наречени топки на чифтосване. Тази група от 6 и повече мъжкари заобикаля женската и се опитват да се качат върху нея”, разказва инж. Цветомир Цолов, изследовател и фотограф на дивата природа.
В момента блатото гъмжи от жаби. Женските са снесли яйца, които скоро ще се превърнат в попови лъжички. Възрастните съвсем скоро ще поемат обратно към планината.
Учените ще търсят отговор на въпроса: “Как и защо планинска жаба изминава толкова километри, за да остави поколението си именно тук, в блатото „Мухалница” в ботевградската вилна зона „Зелин”.
