Приказното обаяние на Ориента, преплетено с културното и историческо наследство на народите, населявали тези земи през вековете, пленява всеки, пристъпил „вратата към Сахара“. Наричат Мароко така, защото граничи с най-голямата пустиня в света.
Рабат – днешната столица на Мароко
През вековете Рабат е бил в центъра на бурни исторически събития. През 1956 година страната е обявена за независимо кралство, Рабат става официална столица на Мароко. Тук пребивават правителството и държавната администрация, но градът е и исторически, архитектурен и културен център.
В него се намират кралският дворец, мавзолеят на Мохамед Пети, кулата на Хасан, крепостта Шелах, археологическият музей, музеят на мароканското изкуство.
Приятно място за разходка са пищните паркове, хармонично преплетени улички, излизащи на оживени площади и булеварди. Медината или старата част на града, е притегателна, както за туристите, така и за местните хора. Околностите на Рабат са изпъстрени с прекрасни плажове.
Казабланка – най-големият град
Прочутата от иднеименния филм с Ингрид Бергман и Хъмфри Богарт Казабланка е промишлената и търговска столица на Мароко, международно пристанище, динамичен космополитен град, вторият по големина в Африка след Кайро.
Султан Сиди Мохамед бен-Абдала, който през 1468 година го построил на мястото на малкото берберско селище Анфах, го нарекъл Дар ел-Бейда или Белият дом.
Днес Казабланка съчетава ориенталския и европейския дух с престижните университети, красивите сгради в стил ар деко, живописния площад на Обединените нации.
Най-голямата забележителност обаче е джамията на брега на Атлантическия океан, открита през 1993 година за 60-ия рожден ден на крал Хасан Втори и носеща неговото име. Проектирана от френския архитект християнина Мишел Пинсо, тя е една от малкото, в които е разрешено да влизат хора от друга вяра. Минарето й се издига на 200 метра и е втората по размери джамия след тази в Мека.
В сградата се побират 25 000 богомолци, а в двора й още 80 000. Подът е от златист мрамор и зелен оникс, покрит с разкошни килими, покривът е подвижен, подпрян на 78 колони.
Маракеш – два пъти столица в миналото
Маракеш е основан през 1062 година и е бил два пъти столица на мароканската империя, дори нарекли Маракеш цялата страна. Разположен на важен кръстопът, един от четирите имперски града се счита за южна столица на Мароко.
Известен е и като Червеният град заради цвета на глината, от която са изградени къщите в медината. Берберска легенда разказва, че окраската се дължи на кръвта, бликнала и обагрила земята в червено, когато мюсюлманите издигнали минарето на джамията „Кутубия“ в сърцето на техния град. Днес джамията е задължителна спирка за туристите.
Сред големите забележителности в Маракеш са градините „Менара“, простиращи се върху 40 хектара. Там султаните се срещали с любовниците си. През 12-и век направили голям басейн, 3 метра дълбок, за тренировки на някогашните морски воини. На брега му през 18 век построили красив павилион, за който казват, че султанът прекарвал една нощ там с новата си избраница и на сутринта я хвърлял във водата.
Сао Пауло – предизвикателен и контрастен
Дворецът „Баия“ носи името на любимата съпруга на везира Ахмед бен Муса, регент на непълнолетния султан Мулай АБдул Азис. Имал четири жени и 24 наложници. Злоупотребявал с властта си и построил всичко с парите на султана. Изграден през 19-и век в оформянето на интериора му отнело 14 години.
Ботаническата градина „Мажорел“ води началото си от 1922 година, когато френският художник Жак Мажорел засадил палма сред вилата си в Маракеш. Днес там има богата сбирка от кактуси, но по-интересното е, че е станала любимо място на Ив Сен Лоран, който дори купил синята къща и екзотичната градина.
Там се намира и мемориалният паметник на световноизвестния дизайнер. Други прочути личности, пленени от Маракеш, са Чърчил, Мопасан, Дьолакроа, Пол Елюар, Ален Делон, Мик Джагър, Чарлз. В петзвездния хотел „Мамуня“ е била сватбата на дъщерята на Путин.
Площадът „Джама Ел Фна“ е уникално място в центъра на града, на което можете да се позабавлявате с изкусни певци, танцьори и дресьори на маймуни и змии.
Мекнес – най-малкият имперски град
Мекнес става столица през 1672 година, когато на власт дошъл Мулай Исмаил. Султанът разрушил кралския дворец в Маракеш, за да използва материалите му за палата си в новообявената столица. Велик пълководец, смятан за герой, защото обединил Мароко, бил обаче и много жесток човек. Казват, че лично екзекутирал наказаните. Според преданието имал 500 жени и над 800 синове.
В мавзолея на Мулай Исмаил се намират четири саркофага – неговият, на двамата му синове и на първата му съпруга, тяхна майка. В музея на султана пък се пазят четири разкошни стенни часовника, подарени му от френския крал Луи 14-и в знак на извинение, че не му е дал дъщеря си за съпруга. Причината била, че Кралят Слънце знаел колко жесток човек е Мулай Исмаил. В Мекнес се произвежда и най-доброто вино в Мароко.
Фес – най-древният имперски град
Основан през 809 година Фес е успял да запази привлекателния облик на средновековен мюсюлмански град. Наричат го интелектуален и религиозен център на кралството. Тук е открит първият университет в света „Ал Карауин“, през 859 година и то от жена – Фатима ал Фихри, тунезийка по произход. Висшето училище е признато за най-старото от Гинес, днес е действаща джамия. Има и медресе – ислямско училище, в което се преподава Корана.
Известен е и като Синият град заради синята керамика. Медината на Фес е под егидата на ЮНЕСКО за световно наследство. Тя не е само търговско, но и социално средище. В нея живеят 350 000 жители, а с туристите направо е море от хора, което се разлива по 91 км тесни улички лабиринти с миниатюрни глинени жилища. Няма моторнип ревозни средства, единственият транспорт за хора и товари са магаретата.
Безбройните занаятчийски ателиета предлагат ръчно изработени съкровища – бижута, чайници, чинии, лампи, маси, столове, вещи от естествена кожа, която се обработва по древна техника. Везаните кожени пантофки са най-търсеният сувенир, превърнал се в емблема на Мароко.
В джамията на Мулай Идрис се пазят останките му. Всички улици в медината на Фес се свързват на площада в медината „Нежарине“.
Източник: сп. „Дестинации“
