В едно от най-големите и най-познати на света български чудеса – Казанлъшката гробница, са погребани мъж и жена. В преддверието ѝ има останки от кон. Приема се, че тук е завършил последният земен път на тракийският владетел Ройгос някъде в края на 4 и началото 3 пр.н.е. Легенди и предания прекосяват времето от тогава до днес и разказват за любов и омраза.
Янина била много красива жрица на богинята Майка. Лицето ѝ сияело като слънце, очите ѝ били дълбоки като безкрайното синьо небе, а косите ѝ галели нежно земята. Девойката стъпвала леко и неволно по зелената трева в подножието на Хемус, в Стара планина. Но с настъпването на пролетта и омаята на разцъфващата за нов живот природа Янина ставала все по-тъжна. Другите жрици виждали това и най-сетне я попитали, защо линее така. Само тъжна усмивка огрява лицето на Янина, тя бързо побягнала към пещерата на тайнствата.
А там я чакал нейният любим, братът на владетеля за когото Янина трябвало да се омъжи въпреки обетът си за непорочност. Братът бил в сърцето на жрицата, не всемогъщият цар. От месеци Янина и нейният любим се срещали в пещерата на тайнствата, Радостта от срещите изпълвала дните им, въпреки че и двамата знаели, че щастието им е невъзможно. Един ден както се прегръщали в захлас стрела пронизала царския брат. Той започнал да издъхва в ръцете на своята любима. Тя бързо извадила стрелата и със сълзи се опитвала да почисти раната с вода от извора до тях. Наложила раната с треви, но скоро усетила, че силите ѝ я напускат. Янина легнала върху бездиханното тяло на своя любим и издъхнала. Двамата влюбени се слели в смъртта, плач и стон раздрали долината, когато се разбрало за нещастието. Владетелят бил бесен от мъка по загубата на брат си и жената, която трябвало да стане негова съпруга. наредил тоз час да доведат стрелеца. А той разказал, че бащата на девойката наредил да убие брата на владетеля, за да не пречи той на предстоящата царска сватба. отровата била силна и от докосването ѝ обаче Янина също намерила смъртта.
Владетелят искрено скърбял за погубения си брат. Наредил да издигнат гробница за него и любимата му. Три дни се покланяли пред телата на двамата влюбени хората от долината. В това време изкусни майстори издигнали гробницата, а отдалече пристигнал художник, за да я рисува. Братът на владетеля и Янина били погребани с царски почести.
Телата на мъж и жена били открити в гробницата в североизточния край на Казанлък на хълма Тюлбето на 19 април 1944 година от войници, които копаели окоп под могилен насип. По това време още се водели битките на Втората световна война. Но българските археолози и иманяри работели неуморно, въпреки войната.
И когато войниците през пролетта 1944 година довели археолог на мястото до каменния зид, той бил поразен от случайната находка. А славата на стенописите, които видял под хълма скоро започнали да се разнасят по света.
До връх Ботев – тайните и красиви кътчета на Стара Планина
Казанлъшката гробница се състои от три помещения – преддверие, изградено от ломени камъни и глина, тесен тухлен коридор с островръхо заоблено покритие и тухлена гробна камера с камбановиден купол. Световна известно дължи на стенописите в коридора и куполната камера. Това са едни от най-добре запазените произведения на античния живопис от ранноелинистическата епоха в края на III век пр.н.е
От стенописите строи светлина, любов, талант и божествено вдъхновение. Оттук нататък мненията на изследователите се разминават какво точно показват съвършените рисунки. Не единно мнение и за художника. Според други автор на стенописите е Кодзимасис Хресто, известен в античната история художник.
Първите изследователи определят централната стена като погребално угощение, а според по-нови изследвания представлява сватбена процесия. Централно място в нея заемат златна тракийска двойка и висока фигура на жена, вероятно богинята Деметра застанал до мъжа. Главите на мъжа и жената с увенчани със златни лаврови венци. От двете страни са
представени фигури на мъже и жени, участващи в церемонията – свирачи, виночерпец, дарове и водещи коне.
Според Иван Венедиков е изобразено историческо събитие, свързано с живота на погребания в гробницата владетел. Професор Иван Мразов смята, че в гробницата са нарисувани митични сцени, представящи силата на погребания войн. Людмила Живкова също изследва гробницата. Според нея сплетени ръце на съпрузите въплъщават идеята за прощаване и раздяла с мъртвия, докато професор Маразов приема, че те са знак за брачен ритуал, свещен брак с богинята дъщеря в отвъдното, пише „Галерия“.
