По южните склонове на планината Сакар се плъзга граничната бразда с Република Турция и свършва днешна България. Малките селца са почти обезлюдени, а с годините природата постепенно превзема разрушените къщи. Един почти забравен край на родината, изпъстрен с древна история.
Ако някога се озовете в село Маточина, погледът ви задължително ще попадне на самотна кула, извисяваща се североизточно от центъра. Възвишението е достъпно само откъм селото и стратегическата му позиция е използвана по римско време. Там е била изградена военната крепост Букелон. Очертанията на укреплението личат и днес, но най-запазена е кулата, разказва Ники Василковски в „Дотам и обратно“ на Нова.
През 1205 г. в района се води една от най-славните битки в нашата история. Цар Калоян разгромява кръстоносците и пленява император Балдуин Фландърски. По-късно, по турско време, Букелон постепенно замира, съхранил спомена за славните сражения край Одрин.
Само на километър югозападно от Маточина, по полегатия склон на Сакар, се е скрила загадъчна скална църква. Трудно се открива, тъй като е вкопана в скали, пропадащи надолу в иначе равното поле, а входът ѝ гледа на запад.
Знае се, че храмът „Свети дух” е бил издълбан от монаси-отшелници още през 10 век, но се е използвал до началото на 20 век. Днес се почита от хората в района и от случайни туристи, търсачи на приключения в дълбокия Югоизток.
Драговски камик – пазителят на Трънския край
През 10 век е издълбана и другата популярна скална църква в района – откриваме я в скалите край близкото село Михалич. Още с влизането усещаме, че храм „Свети Панталеймон” е уникален. Няма друг скален у нас с такава форма и просторен интериор. Височината в централна част е почти 6 метра. Който и да го е изкопал, се е опитал вътрешността да наподобява съвсем нормална градена църква с три ниши. Местните разказват, че пространството е било използвано и в най-новата ни история, като военен склад в годините преди 1989 г.
За църквата няма много писана история. За сметка на това легенда разказва как там живеят две змии-пазителки. Те се появяват само, когато влезе човек с лоши намерения.
Южните склонове на Сакар са най-приветливи напролет. Докъдето ти стигне погледът се простират полегати възвишения, обрасли в зеленина. Разходката обаче изисква време – човек трябва да предвиди поне един ден, за да намери и обходи крепостта Букелон и двете емблематични за района скални църкви.
