Ниско по долините на все по-слабите дерета на Западна Стара планина е задушно и горещо, а високо, където летят орлите, природата е облякла планината в цветовете на късното лято.
Връх Миджур е първенец на Западния Балкан. Най-краткият път е най-стръмен. Маршрутът започва от село Горни Лом, минава покрай хижа „Миджур“ и поема нагоре по възвишението Козя гърбина.
В края на август е времето на къпините. На много места в страната, както и по пътя към Миджур те са навсякъде. Който не ги е виждал сред природата, ще разбере, че тези плодове не се раждат в пластмасовата купичка в магазина, а тук в Балкана, разказва Ники Василковски в „Дотам и обратно“ по Нова.
Козя гърбина е едно от старопланинските ребра в Чипровския Балкан, пълзящи нагоре към алпийското било. На пръв поглед не изглежда трудно, но пътеката върви с постоянно изкачване. Така за около 30-40 минути през старата букова гора се преодоляват около 500 метра височина.
По стъпките на Дякона през Балкана
На излизане от горския пояс е изградено място за отмора с няколко заслона. Колкото по-високо се изкачваме, зад нас постепенно се разкрива цялата долина, в която се нижат притоците на река Лом, а сред зелената горска пелена тук-там прозират къщите на селото в подножието. Напред вече ясно се очертават отделните възвишения, които ще трябва да преодолеем преди върха.
Ето я гранична пирамида 336, която е разположена в седловината между върховете Миджур и Оба и отбелязва държавната ни граница с Република Сърбия.
На север връх Оба е първият двухилядник в българската част на Старопланинската верига. Ако човек тръгне да го покорява, от седловината нагоре разстоянието е около километър и половина – около 300 метра
От българска страна върхът пропада стръмно в скалист отвес към изворите на няколко дерета. От страната на Сърбия обаче, надолу склонът е затревен и по-полегат. На близко разстояние се забелязват ски трасетата на зимния курорт “Бабин зуб. Самото било е широка скална площадка с поглед на 360 градуса към двете държави.
Стара планина – красота, величие и богата история
Връх Миджур е от онези места, символ на дружбата между сръбския и българския народ. За сърбите това е най-високата точка в държавата, за нас Миджур е първенец на Западна Стара планина.
От 2169 метра гледката наистина зашеметява сетивата. Безкрайни алпийски ливади, вече хванали обичайния си жълт загар след унищожителните жеги; голи възвишения, по които стръмно се спускат каменисти сипеи, свежо зелени северни склонове, откъдето своя път започват кристални поточета. Прелестна мозайка, която кара туристи от България и Сърбия да търсят усещането за свобода и спокойствие именно тук, в прегръдката на величествения Балкан.
