Истанбул пленява, омагьосва, вдъхновява като истинска красавица, която хипнотизира с излъчването си и не ти се иска да откъсваш поглед от нея. Затова големият турски поет, бохем и дипломат Яхия Кемал нарича града „красавицата на Босфора“ и му посвещава вдъхновени стихове. Според него за опознаването на един квартал тук е нужен цял живот. Нужно е време, за да се насладите на тази хубост, да разкриете поне част от безкрайните изкушения, които предлага, да чуете приказките, които ще ви разкаже.
Цялата история на града, столица на три велики империи – Римска, Византийска, Османска, е като приказка, в която се вплитат митове и реалност. Според една от тях Истанбул е основан още през 658 г. пр. Хр. от предводителя на мегарските колонисти Визант. Той следвал предсказанието на Делфийския оракул и създал града на скалистия полуостров между Мраморно море и Златния рог, точно срещу Калкедон – „страната на слепите“, които не можели да видят хубостта на мястото. Но веднъж разкрита, красотата му не престава да привлича като магнит редица народи.
Скок в цените на градския транспорт в Истанбул от днес
Многобройни са опитите за превземането на града. Това обаче се удава само на воините от Четвъртия кръстоносен поход през XIII век и по-късно – на 29 май 1453 г., на едва 20-годишния Мехмед II Завоевателя след 52-дневна изтощителна обсада. Тогава градът става столица на най-голямата ислямска империя и започва да брани новата религия така, както доскоро е отстоявал християнството – още от времето на Константин Велики, който официално основава града на 26 ноември 326 г.
Днес, разположен на седем хълма над Босфора и Златния рог, Истанбул е единственият град в света, стъпил на два континента, обединил два свята и различни култури. И без да е със статут на столица, той е сърцето на страната, което пулсира с ритъма на около 17 милиона жители и тълпи от туристи. Казват, че всеки пети турчин живее тук и непрестанно се раждат нови и нови улици. Докато обикаля този невероятен град, дълъг 190 км и широк 50, човек започва да разбира думите на нобеловия лауреат за литература Йосиф Бродски, че Истанбул освен „място, което призовава историята за живот“, е и „побъркан светофар, чиито три цвята светват едновременно“.
Ако разполагате с ден-два, може да изберете различни варианти за опознаване на града – разходка с корабче по Босфора, посещение на „Света София“, Синята джамия, дворците „Топкапъ“ и „Долмабахче“, да се запознаете с танца и философията на въртящите се дервиши или просто да се разходите из колоритните улици и да изпушите едно наргиле.
В Истанбул е чудесно просто да се изгубиш по улиците и да се насладиш на живописните гледки и опияняващи аромати. На места имате чувството, че сте попаднали в центъра на Ню Йорк заради високите сгради, а другаде – сякаш сте в някое селце. Докато яваш-яваш разглеждате уличките, можете да опитате различни вкусотии – кебапи, дюнери, гьозлемета, катми. Особено вкусни са огромните сандвичи с риба, които продават покрай рибните пазари.
След дългата разходка през деня вечерта можете да посетите спектакъл на въртящите се дервиши, наричани още танцуващи мъдреци, суфи (мъдрец, който се стреми да усети Бога). Братството, наречено Мевлеви или „Въртящи се дервиши“, се свързва с името на великия мистик, философ и поет на Селджукския султанат – Мевлана Джелаледин Руми, живял през XIII в. Много от османските султани също са били суфи, пише в, „Филтър“.
Както пише големият български поет Атанас Далчев, „в тоя град, прорязан от водата, морето те дебне отвсякъде. То те чака синьо в дъното на всяка улица“. Така че спуснете се към него и се разходете с корабче по Босфора. Панорамата към двата бряга е впечатляваща. По протежение на пролива се редят исторически сгради, джамии, хотели, луксозни къщи и яхти. На европейския бряг е разположен и дворецът „Долмабахче“. Той е строен като имитация на европейските дворци през ХIХ в. от султан Абдулмеджид I. Можете да „прелетите“ до азиатската част с корабче или с автобус и да се насладите на възхитителната гледка към европейския бряг от терасата на някое от уютните заведения там.
Смайващата динамика на града не престава и нощем. Пълно е с млади хора, които се забавляват, като играят табла и пият чай, танцуват в някои от клубовете или разговарят оживено на улицата. Градът пулсира с ритъма на младостта и това не е случайно – 30 процента от населението на страната е под 14 години.
Преди тръгване непременно седнете в едно от уютните кафенета, наредени от първия до петия етаж на някои от хубавите сгради. В еркерите им има романтични маси с изглед към улицата. Докато наблюдавате пъстрия поток отвън, ще се съгласите с Иван Вазов, че навярно „има градове по-хубави, но няма така вълшебен – чудо за очите“.
