Още седем нови забележителни обекта у нас попаднаха в списъка с най-желаните и посещавани туристически места. Единият от тях е в центъра на Пловдив.
Комплексът от раннохристиянски базилики и антични сгради, които показват мозаичното наследство на Древен Филипопол, стана част от Стоте национални туристически обекта. Наричат го най-новото археологическо бижу на България. Голямата раннохристиянска базилика показва уникални мозайки от римско време. От откриването ѝ преди три години до момента през нея са преминали над 130 хиляди посетители. Сред чужденците, разгледали обекта. най-многобройни са французите, испанците и германците.
Проучване на движението „Опознай България“ за нагласите на туристите показва, че най-предпочитани са музеите и галериите, в които посетителите откриват съчетание между миналото и модерните технологии. Един от сполучливите примери в това отношение е комплексът от базилики в Пловдив, който показва мозаечното наследство на Древен Филипопол. Голямата раннохристиянска базилика и античната сграда Ирини вече са част от стоте национални туристически обекта.
Чужди експерти сравняват Пловдив с Рим
С какво той е уникален, разказва доц. д-р Елена Кантарева, която е директор на ОИ „Старинен Пловдив”: „Само единият под има над 2 000 квадратни метра мозайки. Базиликата има два мозаечни пода един върху друг. Това е най-голямата запазена до днес антична мозайка от един-единствен обект. Да, по света има много антични мозайки в различни части на бившата Римска империя, но те са част от много различни сгради с различно предназначение”, обясни тя.
Над 100 броя птици са изобразени върху мозайките. Най-впечатляващ е великолепният паун, поставен на централния вход на базиликата. Той символизирал безсмъртието – езическа идея, която ранните християни възприели, разказва ръководителят на отдел „Опазване на недвижимото културно наследство“ Димитър Станчев. Последните 10 години от живота му са преминали в реставрирането на мозаичните шедьоври. „Дори камъчетата са изследвани в кои райони на страната са добивани. От един голям каменен блок е сечен до най-малкото тесерче. Районите са село Ардино, Сандански, Родопите. Римляните са знаели къде има бяло, къде има зелено, къде има синьо. Те по никакъв начин не са допълвали цвета на камъка. Това са изцяло естествените камъни с изцяло естествените им цветове”, подчерта експертът.
От следващия месец последователите на движението „Опознай България“, които събират печати в туристическите си книжки, ще могат да получават заверка и с лика на базиликата. Тя става част от националния културен маршрут. „Направихме статистика, че в силния туристически сезон около 5 000 души преминават на месец и около 250 души средно на ден. Тук по един нов, модерен, съвременен начин, с помощта на съвременните технологии, могат да си представят как е изглеждала базиликата в цялост. На втория етаж имаме специално обособен детски кът, в който малките посетители могат да бъдат археолози, реставратори, орнитолози”, посочва Станчев.
Музей в Пловдив става дом на редки риби и мекотели от Антарктида
Съвсем скоро се очаква базиликата да влезе в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. „Надяваме се до септември да представим в ЮНЕСКО нашите документи по предварителна оценка и тогава вече организацията ще изпрати свои екипи за проверка, които ще ни водят по пътя към включването ни в листата на световното наследство”, обясни процедурата доц. д-р Елена Кантарева.
Сред останалите нови места, които вече са част от Стоте обекта, са Историческият музей в Стрелча, Музеят на родопския карст в Чепеларе и Националната обсерватория на връх Рожен.
