Примамливи туристически пътеки, които се вият сред неповторими природни феномени – уникални скални образувания, красиви пещери и живописни водопади, църкви и манастири, както и древна история крият градчетата и селата, приютени в подножието на Балкана.
Общините Етрополе, Правец и Тетевен са разположени на северните склонове на Стара планина и Предбалкана. Прекрасната им природа предлага чудесни условия за планински туризъм. Тук ес намират два от резерватите на Национален парк „Централен Балкан“ – Боатин и Царичина. Резерват Боатин е приютил вековни букови гори със средна възраст от 160 години и смърчови гори със средна възраст 100 години.
Резерват Царичина се слави с огромното разнообразие от над 600 вида растения, някои от които са вписани в Червената книга на България. Почитателите на фауната ще посрещнат тук изобилие от защитени растителни видове, лечебни растения и билки.
Тетевен
Градът се извисява гордо в полите на Стара планина, разположен между пет изключително красиви върхове, живописно прекосовян от река Вит.
Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а свидетелствата за това датират от 2-4-и век. Едни от най-първите обитатели на местността са сердите, тракийско племе. Името Тетевен е споменато за първи път в писмен материал от 1421 година. Според едни поризла от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града. Според други името на града идва от думата „тетива“, тъй като Тетевен е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит.
През 16-17-и век Тетевен бил в развета си, жителите му се множали, а търговията процъфтявала. Разказват, че къщите на града били толкова много и нагъсто една до друга, че по покривите им можело да стигне от единия до другия край на града, без да се налага да се слиза на земята. В града се развивали 27 занаята, а тетевенските търговци обикаляли из Европа и Азия. Наричали града „Златният Тетевен“.
Лакатнишките скали – лица и фигури на великаните са нарисувани на 50 км от София
През 1801 година Тетевен е нападнат от кърджалии и почти изцяло изпепелен. От 3000 къщи в града останали само четири. Но градът успял да се възстанови и през 50-60-те години на 19-и век се превърнал в един от най-занаятчийските центрове на България. Особено успешно се развивали тук абаджийството, кожухарството, резбарството.
През 1871 година Васил Левски основал в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените тайни революционни комитети. Много тетевенци се включили в различни течи в борбата за освобождение от турско иго.
Днес в Тетевен могат да се видят множество четнически къщи, обявени за културни паметници.
Етрополе
Етрополският манастир, запазените възрожденски къщи, Часовниковата кула – символ на града, богатството от исторически места и паметници – това са само част от обектите, с които Етрополе се гордее.
Разположен в северните склонове на Стара планина, в долината на река Малки Искър, този омайващ град, който се намира едва на 80км от София и точно на 14 км от магистрала Хемус, възниква преди много години като тракийско селище. Племето, което населява района, са трибалите. Откритите глинени съдове и накити говорят за високото социално ниво на местното население. По време на Първото и Второто българско царство Етрополе снабдява държавата с желязо, меди и злато. През 15-17-и век градът е център на рудодобив и металообработване.
През Възраждането със своите 42 занаята градът се превръща във важен занаятчийски център. Етрополии активно участват в националноосвободителното движение – в четите на Хаджи Димитър, Стефан Караджа и Панайот Хитов, в легията на Раковски. Населението на града героично се включва и в Руско-турската освободителна война, а по-късно и в Сръбско-българската, Балканската и Втората световна война.
Къде живеят единствените алпийски козирози в България
Емблематичният Етрополски манастир е основан през 12-и век. През 16-17-и век тук се заражда Етрополската книжовна школа, която постепенно се превръща в значим книжовен и просветен център. Етрополските ръкописи, над 76 тома, разпространявани из цяла България, чак до Атонските манастири, са изкусно оформени и като книги, с калиграфско писмо и специално изработени подвързии от дърво и телешка кожа.
Тук е съществувало и иконописно ателие – запазени са много икони от този период. Изключителен е приносът на манастира за съхраняване на българските народност и език по време на Османското владичество. През 19-и век игуменът на манастира Хрисант участва активно в Национално-освободителното движение. Манастирът многократно е бил посещаван от Васил Левски, а скривалището му е запазено и до днес.
Правец
Правец също е разположен в живописната Стара планина и е заобиколен от красиви хълмове и гори. Районът е обитаван от дълбока древност, свидетелства за което днес откриваме в руините на тракийските светилища, надгробни могили, крепости, римски пътища и мостове. Името Правец произхожда от старобългарската дума „правъцъ“ и означа „прав път“.
Източник: сп. „Дестинации“
