В Източните Родопи е пълно с чудните скални ниши, превърнали се днес в модерна туристическа дестинация за любителите на древността. Неизвестен е броят на трапецовидните дупки в скалите, а и едва ли е възможно те да бъдат преброени. По-важно е, че все още не се знае кой, кога и защо ги е направил. А може би най-важният въпрос е как ги е направил.
Защото никак не е яно как на голямо разстояниеннад земята върху отвесни скали са дълбани прецизни ниши във време, за което се предполага, че дори металът и металните остриета не са били познати.
Едни от най-високите скални ниши се намирай край Ночево
Ясно е само, че смели са били майсторите, дялали скалите. Тези от тях, работели край Ночево, явно са били още по-храбри, защото са сътворили едни от най-високите скални ниши на непристъпни места.
Казват, че село Ночево е център нз географски триъгълник с върхове Кърджали, Хасково и Асеновград. Дали триъгълникът е по въздух или суша, не е известно. Селцето е много малко, но голямо и забележително е светилището до него.
Наречено е Пармаклъ кая. Състои се от две високи скали с издълбани в тях трапецовидни ниши. Между тях е разположена пещера утроба с две разклонения. В светилищния комплекс са изсечеени скални басейни – шарапани.
Има си и фалос или подобен на мъжки полов орган камък, странно стърчащ по средата на отвесната скала. Тук с енамират и няколко сухи пещери – Ташлък, Коджа ин и други, около които са издълбани множество вкопания и трапецовидни ниши.
Камък стои наопаки до Паничково
Местното население е дало различни наименования за всяка открояваща се скална група – Овенът, Сляпата глава, Кучето, Лицето, Килимявката. Дос ело Паничково между селата Ночево и Йончово се намира камък, висок поне 6-7 метра. Цяло чудо е как се е озовал тук.
Интересното е, че в горната му част, от която с еоткрива прекрасна панорама, личат следи от човешка дейност – издълбани улеи и дупки с идеално кръгла форма. Тази скала се нарича на турски Терси кая, или Камък, който стои наопаки.
Шарапаните около Ночево са разположени в едноименната местност, недалеч от мефалитния комплекс в местността Памук кая. Това са две съоръжения, представляващи изсечени върху монолитна скала резервоари за течности с улеи между тях. Предполага се, че в древността са използвани за правене на вино и различни религиозни обреди. Възможно е в тях да е промивана руда.
Проф. Валерия Фол е на мнение, че скално-култовият комплекс при село Ночево е един от големите регионални религиозни центрове в Родопите, използван от тракийското племе Беси.
Свещената територия включвала цялото пространство, осеяно със скално-изсечени олтари, басейни за пречистване и жертвопринушения, скали с издълбани в тях ниши. Централно и нйа-свято място е пещерата утроба между двата скални масива, маркирани с трапецовидни ниши.
Някои оприличават част от светилището на Джаба Хаитянина от ,,Междузвездни войни“
Естествената цепнатина между двете извисяващи се скали е дооформена допълнително, така че по време на зимното слънцестоене светлинният лъч достига до дъното й, моделирано като утроба.
В тази пещера утроба тесен кръг от посветени аристократи са изживявали тайнството на сътворението, като са наблюдавали акта на сливането на светлината с утробния пещерен мрак. Според Валерия Фол именно този акт символизира вярването на траките за свещения брак между Великата богиня Майка – Планина (Земя) и нейния син – Слънце.
Автор: Силвия Драгомирова
