Луковитското село Ъглен е известно с това, че е единственото в България, чието име започва с „Ъ“. Китното селце край река Вит се отличава и с древната си история, както и с природните забележителности, останали непокътнати от човешката ръка. През последните годините Ъглен става все по-привлекателна спирка за туристите. Затова е предвиден и проект за екопътека, минаваща през историческите и културни забележителности на селото, каза в интервю за БТА кметът на селото Красимир Кръстев.
По думите му сведения за живот в района има още от римско време, дори от палеолита. “В една от пещерите са намерени доказателства, че тези места са били заселени още от праисторически времена. След това тук, покрай река Вит, се заражда животът на селото, минавал е римски път, останали са части от римска крепост „Калето“, разказа кметът.
Има исторически сведения за римски град, който се е казвал „Иглен“. Там е открита баня, останки от къщи. „Тук е бил укрепен район, който е включвал Ъглен, Драгана, Бежаново и Садовец. Имало е и търговски град малко по-далеч от тук. Понеже са се движили римските кервани покрай реката има останки от стар римски път, но с годините всичко се е загубило. Тези камъни от крепостта са ползвани за строеж на къщи в селото, дори за правене на пътя до село Садовец“, посочи още Кръстев.
Казват на селото „Северния Батак“
Той разказа още, че този район е познат като „Северния Батак“. През 1877 година започва изтегляне на част от турските войници, които бягат по посока днешния Ботевград и минават през селото. Местните разбират и мъжете избягват с добитъка в покрайнините на селото, а жените и децата се крият в пещерата в местността „Селището“. Турците разбират, че там са скрити хора. Било е по време на жътва. Снопите със зърното, които са били около реката, ги намокрят, зазидват пещерата, запалват зърното. Вътре жените и децата се опитват през отвор на пещерата да избягат, но горе ги чакат черкези. Тези, които успяват да избягат, са избити от черкезите, а другите загиват в пещерата. Според различни данни жертвите са между 128 – 132 души – деца, жени и деца, разказа кметът.
„Има сведения за изграждането на революционен комитет. През цялото време населението на Ъглен не е стояло настрана, а е участвало във всички исторически събития, които са се случвали“, добави Кръстев.
По думите му най-многобройно е било населението на Ъглен през 30-те години – над три хиляди души. По времето на социализма е било около 2400 и след това започва да спада, за да стигне днес 719 души с постоянен адрес и между 500 и 600 души постоянно живеещи в селото. Туристите обаче се увеличават. В Ъглен са построени два хотела с басейн и една къща за гости.
Туризмът в селото се развива, най-посещаван е скалният мост „ Арката“
Няма турист, макар и само преминаващ през селото, който да не се спре за няколко снимки на скалния мост „ Арката“, известен сред местните като „Дупката“. Природната забележителност е скала, в която има проход, откъдето минава реката.
„Напоследък стана много популярен този скален мост, който няма аналог със своята естетика и красота. През 30-те, 40-те години срещу него е имало воденица и за да могат да стигнат хората от селото, е изградено продължение с въжен мост. През 1931-1934 година построяват каменния мост, който съществува над река Вит между Ъглен Дерманци“, каза Кръстев.
По думите му мястото и свързано с история. „Тук са снимани редица исторически филми. До него се намира друга природна забележителност – скалното образувание „Слончето“, което също е известно, както и много интересна чешма, която никога не пресъхва“, посочи кметът.
Според него популярността на скалния мост „ Арката“ идва и от неговата достъпност. „Хората могат да дойдат, да го снимат, да го видят за кратко време“. Очарованието на каньона между Ъглен и Садовец е много по-голямо, но мястото е труднодостъпно и не се познава от хората.
Районът е карстов, в селото има над 20 пещери
Районът е карстов, в селото има над 20 пещери, което създава много сурова и неповторима красота. „Най-известната е Очилатата пещера, която през 1972 година е обявена за природна забележителност. Другите пещери, които са с различна дълбочина, дължина, не се посещават от туристи и на този етап за нас е по-добре, за да може да се запази тази дива красота. Природата е уникална, защото съчетава красотата, която е изградена от тези варовикови скали, биоразнообразието и река Вит. Има много риба в реката, което е привлекателно за рибарите. Другото предимство на Ъглен е историята, която за жалост малко се познава“, посочи Кръстев.
За да станат природните и исторически забележителности на Ъглен по-достъпни и познати, е подготвен проект за екопътека „Природоисторически парк“ от Сдружение „Местна инициативна група Луковит – Роман“.
Той включва всички природни и исторически забележителности на село Ъглен. Екопътеката е разделена на два етапа. Първият е с дължина 4,8 км. Започва от скалния мост и стига до пещерата, където е написана черната страница на селото. Вторият етап започва от тази пещера и продължава до Очилатата дупка – пещерата, в която са намерени исторически факти в потвърждение за това, че е имало живот през палеолита. Екопътеката се движи по река Вит, минава през всички исторически места – римската крепост, през пещерата и отива до раннохристиянска църква или манастир, разказа кметът.
Очите на Бога и скалните манастири край Карлуково
Той добави, че е предвидено поставяне на беседки, пейки, каменна чешма, огнище, мостчета, места, където да играят децата, а възрастните да спортуват, както и такива за рибарите.
Тъй като землището на село Ъглен в голямата си част попада в защитена зона „Студенец“ при реализирането на проекта за екопътеката не може да се използва техника и всичко трябва да се прави на ръка.
„Когато го разработвахме, цените бяха едни, сега са други и имаме проблем с дофинансирането на проекта. Но аз се надявам, че проектът ще се реализира, защото това е единственият шанс тук в целия район да се създадат условия за туризъм и за работа“, заяви още Красимир Кръстев.
