Прованс – римски имтператори и съвременни филмови звезди са купували земи тук. Тази южна френска провинция така хипнотизира посетителите си, че те често оставят завинаги тук. Днес никой не знае колко чужденци притежават къщи в Прованс, но със сигурност са десетки хиляди.
Местен жител разказва, че туристи купуват къщи тук, запленени от красивите летни гледки, но когато дойде зимата и задуха мистралът, откриват, че домовете им не са така уютни и привлекателни. ,,Видите ли къща със северно изложение, найте, че е купена от чужденец през летния сезон“, казва той.
Магията на Лазурния бряг и градове като Ница и Марсилия привличат безброй туристи от цял свят
Зимите тук идват като суров удар. Мистралът доминира над всичко в Прованс – земеделската реколта, стила и разположението на къщите, размера на прозорците, настроенията на хората. Дори и в най-уютните къщи те почти полудяват, когато вятърът фучи безспирно дни наред.
Прованс е първата римска провинция отвъд Алпите, откъдето идва и името й. Простира се през цяла Южна Франция от Алпите до Пиринеите. Но по време на Френската революция страната се разделя на отделни административни единици, наричани департаменти. Територии на Прованс са включени в 5 от тях.
Така името Прованс остава да съществува само в сантиментален смисъл. През 1960 г. департаментите се разделят на 22 района и нещата още повече се усложняват. Прованс става част от района, известен като Прованс-Алпи-Лазурен бряг. Все още много хора спорят около това разпределение. На жителите на Ница например никак не им харесва да бъдат част от област, чиято столица е Марсилия.
Трудно е да се определят точните граници на областта Прованс, прочула се още през XII век в поезията на трубадурите и примери на романския архитектурен стил. Прованс е най-разнообразният и противоречив като пейзаж и климат френски регион. Той обхваща луксозните курорти на Лазурния бряг, средновековни селца, като че ли избягали от хода на времето, световни градове като Авиньон и Екс ан Прованс, както и толкова живите Марсилия и Ница.
Русийон е сред най-известните и живописни провансалски градчета
Диви клисури, спретнати ферми, римски руини, хълмове, гъсти гори с глигани, блатистите равнини, през които се извива река Рона по пътя си към морето, са събрани там. Един от забележителните градове в района е Авиньон, известен с приказния Дворец на папите. Монументната сграда е служила за седалище на римския католизъм от 1309 до 1377 г.
Изтощен от църковното разцепление, папа Климент V напуска Рим и прави Авиньон столица на папството. Папската територия става приют за криминални и еретици, чийто кръчми и къщи за удоволствия постепенно превръщат Авиньон в нарицателно за разврат. Градът пази къщи от XVI и XVII век и шест църкви, датиращи от XVI до XVII в. Запазени са четирите арки на известния мост ,,Св. Бензет“ над река Рона.
Авиньон е известен и с фестивлаите си – джазов, театрален и т.н. Прованс сгорчиво обединява минало и настояще. В град Оранж може да се отиде на опера в амфитеатър, в който са седели римляните още преди раждането на Христос. Кафенето ,,Ван Гог“ на площад ,,Форум“ в сърцето на Арл пък пази почти непроменена гледката, рисувана от великия художник, който е неразривно свързан с този прекрасен град.
От кафенето туристите могат да тръгнат по павираните улици към вечерен концерт на арена, на която са сражавали гладиаторите преди 2000 години, когато Арл е един от главните градове на Римската империя. За драматичното и нерядко кърваво минало на Прованс напомнят живописните села и градчета като Ле Бо, Горд, Бонийо, Русийон, Менерб и Мустие Сент Мари.
Те се намират по хълмовете и планинските склонове на Централен и Северен Прованс. Къщите често са кацнали на ръба на шеметни скали, почти без опорна точка. Притиснати плътно една в друга, те държали външния свят настрана през Средновековието, когато местните феодали воювали с Франция. По-късно тези селища са атакувани от нов тип завоеватели – туристите, пише „Филтър“.
Може да видите бивша каменоломна, превърната в магично арт пространство до Ле Бо де Прованс
По-малко брутални, но също така безжалостни. ,,През лятото пазаруването е изтощително – казва местен жител – Отиваш в магазина за някоя дребна покупна и се налага да чакаш, докато цял автобус туристи си купи по две-три картички“. По тези места все още могат да се видят хора, които орат земята с рало. Ако ги попитате защо не използват трактор, ще ви погледнат така, сякаш сте им прелдожили да заменят жена си с робот.
Тези хора не са много, но доказват колко ценни са традициите в Прованс. Популярно извънсезонно занимание е събирането на трюфели, за които с еплащат цели състояния. Местните хора умеят да извличат максималното от природата си. Те са превърнали безводните и обрулени от вятър земи в истински рай на продуктивността – сладки череши, сочни пъпеши, неизброими сортове маслини, ароматни вина, разнообразни кози сирена, много зеленчуци, дъхави трюфели.
Освен това в областта се създават световноизвестни парфюми и колоритни керамични съдове. Повече от 400 години френската парфюмерийна индустрия е съсредоточена в Грас. Това малко градче, от което са тръгнали някои от най-известните парфюмеристи, е разположено в хълмиста местност на няколко километра от Лазурния Бряг.
Тучните ливади, покрити с лавандула, мимоза и черешови дървета, в района са вдъхновявали творци като Матис, Реноар, Пикасо, Сезан, Шагал. Най-често с Прованс обаче се свързва името на Винсент ван Гог. От началото на 1888 до пролетта на 1890 г. той твори първо в Арл, а после в санаториума ,,Сен Реми“. Два месеца след напускането на санаториума се самоубива.
Това е най-обърканият, но и безумно продуктивен период в живота му. Тук Ван Гог рисува около 150 картини, между които популярните ,, Път с кипарис и звезда“ и ,,Маслинови дървета с жълто небе и слънце“. Ван Гог е бил очарован от цветовете и светлините на Прованс, както и от мистрала. В писмо до свой приятел той описва как е рисувал картината си ,,Лятна вечер“ по време на яростния вятър.
Наложило се да забие статива дълбоко в земята и да го завърже за здрава опора над него. Ако посетите Прованс, не пропускайте да посетите замъка на маркиз Дьо Сад. Той стърчи на гола скала до Лакост. Маркизът, вдъхновител на термина ,,садизъм“. го продава през 1796 г., за да плати дълговете си. От прозорците на основнат аму зала се разкрива красива гледка кум хълмовете на Люберон и Мон Венту.
