Тази седмица в рубриката „Дотам и обратно” по Нова предлага разходка до най-високата точка на Балканите. Всеки българин трябва да изкачи връх Мусала поне веднъж в живота си. Още повече преходът далеч не е толкова труден, колкото изглежда. Там горе обаче трябва да се съобразим с времето. Условията високо в планината се менят за минути.
„Мус Аллах” или „Близо до Бог”. От там, според най-популярната хипотеза, идва името на Мусала – най-високата точка на Балканския полуостров. Величественият гранитен масив докосва облаците на 2925 метра надморска височина, високо над курорта Боровец, долината на река Мусаленска Бистрица и циркуса на приказните Мусаленски езера.
Връх Перелик – вечната суша
Въпреки внушителната си височина, Мусала е достъпен – изкачването догоре е далеч по-лесно от прехода към други планински върхове у нас. Значителна част от денивелацията се преодолява, благодарение на кабинковата въжена линия от центъра на Боровец до връх Ястребец на 2369 метра в сърцето на Национален парк „Рила”.
Въжената линия преодолява около 1000 метра денивелация и около 5-6 километра разстояние. Иначе казано, без нея трудно бихме се справили с прехода до Мусала за един ден. Лифтът ни оставя почти на самия връх Ястребец. Точно там, с прелестна панорама към цялата долина на Мусаленска Бистрица, в сянката на възвишението, е закътана Каменната хижа. Кокетната алпийска постройка е градена с дялани на място камъни. Преди години е била ловен дом на царската фамилия.
От хижата следва 4-километрова лека разходка по сравнително равен черен път до подножието на Мусала, едноименната хижа и циркуса, в който са разположени красивите Мусаленски езера.
От птичи поглед водоемите са като очи, в които се оглеждат облаците и живописната поредица от алпийски двухилядници. По пътеката най-достъпни са първите три езера – пред хижите се разлива Долното Мусаленско, а скрито в пейзажа зад него е Каракашевото езеро. То всъщност е най-голямото в групата със своята площ от 26 декара. Дълбочината му е около 6-7 метра. Името му идва от мъж, които преди време се удавил в него.
Пътят продължава по стръмна пътека в седловината между върховете Иречек и Алеко. Ходенето става по издълбаното от древен ледник каменно корито. След като се изкачи първата тераса, имаме по-обхватен поглед от високо към Долното Мусаленско и Каракашевото езера.
Връх Миджур – първенецът на Западна Стара планина
Към върха растителността е оскъдна. Околността обаче е все така очарователна със своя сив облик. Пътеката се движи сред огромни гранитни скали, тук-там оградени от зелени петна клекове и хвойна. Особен колорит добавят езерата, накацали по циркусните тераси, построени от мощната ледникова ерозия в продължение на десетки хиляди години. Така се стига до Леденото езеро, над което са последните метри до върха. На 2700 метра водоемът е най-дълбокият от групата – 16 метра. Покрай него и емблематичния за този преход заслон „Еверест“ до Мусала остават около 30-40 минути спокойно ходене. Летният маршрут криволичи между камъните, а зимният – по дълго метално въже чак до метеорологичната станция.
Когато човек се качи на Мусала и пипне камък, може спокойно да каже, че е на покрива не само на България, но и на Балканите. Цялата родина е в краката му. Покривът на България е с постоянно човешко присъствие – от 1932 година данни за времето събират наблюдателите в най-високата метеорологична станция на Балканите. До нея, от южната страна на върха, е изградена базовата екологична обсерватория на Института за ядрени изследвания при БАН.
