За нос Емине и днес се разказва една красива легенда. Пазачът на фара някога е бил стар моряк, който е живял тук с невероятно красивата си единствена дъщеря. Тя е израснала на свобода и е можела да плува и е можела да плува, да кара лодки и да лови риба. Бурните морета я направили силна и смела, тя спасила от удавяне един корабокрушенски моряк.
Когато се разделили, той обещал да се върне, но забравил обещанието си. От сутрин до вечер девойката стояла на носа на кораба и чакала своя любим. Накрая обезумяла от отчаяние, тя се хвърлила на дъното на морето.
И до днес, когатос лънцето изгрява, морската вода около носа се обагря в червено, напомняйки на девойката за предадената й любов.
Оттук крайбрежната ивица се прекъсва под прав ъгъл и продължава на запад. Нос Емине представлява почти отвесна 60-метрова стена. Погледнато откъм морето, геоложките контури на носа се виждат тясни. На север се редуват ивици от белезникав варовик, пепеляв пясъчник и синкав мергел, което доказва, че нос Емине е остатък от северния хребет на Еминската гънка.
Глухите камъни са обвити в мистерия
Морето около носа е плитко и осеяно със стотици скали, които са потънали или изпъкнали на повече от 250 метра от брега. Това прави крайбрежието тук много опасно и моряците го избягват отдалеч. Особено страшно е по време на бури. Мощни вълни с височина от четири до пет метра се разбиват в скалите с жесток и силен рев, като изсипват скални късове с различни размери. В ясен ден обаче носът е зашеметяващо красив и величествен.
От върха му се вижда цялото крайбрежие, осеяно със заливи и скалисти възвишения като на север се откроява нос Галата. На нос Емине има метерологична станция и фар, построени върху основите на средновековната крепост Емона, а наблизо се намират руините на древно тракийско светилище.
Ком-Емине, най-дългият маршрут за катерене в България, е последната спирка по евромаршрут Е-3. След като туристите достигнат до крайната точка, нос Емине, къпането е задължително, независимо от времето.
