В близост до видинското село Градец старите пътеводители разказват за средновековен манастир, издълбан в скалата над Рабровското дере.
Гъстата зелена пелена, покрила възвишенията край западната ни граница, прави намирането на каквото и да било трудна задача. Пътеката към светата обител обаче е маркирана от кокетен и спретнат параклис, чиято бяла снага белее отдалече.
Тук е историческата Хайдук чешма. През 1850 година местните хора записват в историята един от най-кървавите моменти от Белоградчишкото въстание срещу турския поробител. Над 1000 българи губят живота си в неравен бой с башибозука.
За броени минути стълбите ни извеждат там, където през 14 век монасите-каменоделци са доиздълбали в мекия варовик просторен молитвен и жилищен комплекс, разказва Ники Василковски в „Дотам и обратно“ на Нова.
Манастирът съвсем не е малък. Тук на естествената тераса в скалите са подредени отделните помещения. Или по-скоро това, което е останало от тях.
Терасата е на около 25-30 метра над долината. Докато се разхождаме по протежението ѝ, няма как да пропуснем десетките гробове на монаси и миряни. Сред няколкото помещения се откроява запазената част от голямата трикорабна църква.
Вярва се, че храмът е бил посветен на Възкресение Христово. Затова в дните около Великден тук идват доста вярващи и мястото оживява.
Ако се разходите в района, ще чуете легендата за тайнствено подземие, служело за укритие на монасите. Никой не е намерил скритото вътре златно имане, но всеки, дошъл тук, е останал очарован от магнетичната природа на Северозапада.
Проучвайки тази част на България, истинският приключенец ще прочете за живописния водопад „Петров Церак”, скрит от масовия турист в дълбоко и непристъпно дере край село Тополовец, община Кула.
Непознатата Надарска пещера и тайнственият каньон Горло
Ориентир от селото е едноименната река. След последните къщи хващаме широк коларски път в западна посока. Стигаме до дървен мост, след който обаче пътеката рязко потъва в буйната растителност в подножието на възвишението „Пецино Кале”. Оттук до водопада ни дели точно 1 километър. Търсенето без маркировка обаче може да отнеме повече от час сред бодливите храсти.
А пролетното лице на „Петров Церак” е впечатляващо. Водата пропада в дълбока бездна, издълбана в ерозиралата скала, оформяйки страховит 10-метров скок. Над вирчето е изпъкнал дебел слой от наноси.
Мястото е усойно, изключително трудно достъпно и дори опасно за непланирани разходки.
Колкото и лесен да изглежда, преходът в търсене на „Петров Церак” е сериозно предизвикателство. Необходими са добри познания по ориентиране в непознат терен по географски координати, подходящо облекло за гъста растителност и дебели обувки за почти отвесното спускане към водопада.
