Винарска изба „Джинвира“ е малка семейна винарна, намираща се в центъра на село Брестовица. Историята започва още преди средата на миналия век – през 1940 година прадядото на сегашните собственици регистрира първата си фирма с наименованието „Лоза“ – Георги Джингаров и начален капитал от 1 250 000 лева.
Още в началото Германия се отличава като основен пазар, на който фирмата да търгува. Изнасят се предимно грозде в прясно състояние, мармалад и вино. Собственикът инвестира и в образованието на работната си ръка, като изпраща човек да се обучава в Германия по тамошен стандарт, с цел да придобие нужните знания и умения, необходими за поддържане на дейността на фирмата му.
Винарна Типченица пази околната среда
Работата расте и бизнесът се развива до момента, в който политическата обстановка в Европа и в страната се изменя коренно. Следва мрачен половинвековен период на големи сътресения в социално и стопанско отношение, в следствие на което предприемаческият дух бива напълно унищожен, за да се възроди отново чрез наследниците на рода в нашето съвремие.
Едва на 20 години Павел Джингаров, закърмен с родовите истории от своята баа, се завръща към корените си. Заедно със своята съпруга – Рени Джингарова, се залавят да възродят традициите в лозаро-винарството и семейното предприемачество.
Началото е изпълнено с трудности, започват с 6,4 дка наследствен парцел и изминат повече от 20 години, докато семейството с упорит и всеотдаен труд успяват да доближат мащабите от предвоенното време.
В избата се произвеждат отличаващи се бели и червени вина THRACIAN RIDER е първото вино, създадено от винарната, използвайки редкия за страната сорт „Александрийски мискет“. Гроздето се добива от собствените лозя на избата, намираща се в древнотракийско землище, в околностите на село Брестовица, пише „Галерия“.
Винарна „Седем Поколения“ извлича максимума от природата
Разположени в подножието на Родопите и в непосредствена близост до река Въча, масивите се проветрят от целогодишно въздушно течение, благоприятстващо правилното развитие на лозите.
През зимата температурата често пада значително под нулата, но това не оказва негативно влияние, благодарение на технологията, по която се отглеждат лозята. С тези температурни препятствия се справят като прилагат практика, наречена „загрибване“ – определен брой пръчки от всяко растение преди настъпването на зимния период се маркират и полагат в земята, и биват затрупани с почва.
