От доста време по един от световните исторически тв канали се върти реклама и предаване за чудесата, сътворени от древни инженери. В рекламния клип се показват най-известните световни сгради като пирамидите в Египет и Колизеумът в Рим.
Клипът завършва съсъ снимка на Дяволския мост над Арда. Естествено възниква въпросът защо точно с него и наистина ли е толкова уникално съоръжение, за което общината в Ардино така и не успява да се пребори да стане част от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Италианският Понта де ла Мадалена – между Пиза и Флоренция, е единствен който прилича на Дяволския мост
Дори беглият преглед на официалната информация за Дяволския мост показва, че той наистина е уникален в планетарен мащат. Защото през 5-те века на своето съществуване не е ремонтиран нито веднъж и продължава здраво да се извисява на около 12 метра над Арда.
Правени са само козметични почиствания на моста, нищо че преди около 7 години общината обяви, че е реставриран. Тогава се оказа, че реставрацията засяга Дяволския мост, а пътя, отдалечен на 2 километра от него.
Просто пътят же асфалтиран, за да не се излагаме съвсем пред чужденците. Дори те или по-точно авторите на предаването за древните инженери, са се впечатлили от здравината и уникалния изглед на Дяволския мост.
Скални ниши докосват небето край Ночево
В България, където мостове и пътища се ремонтират непрекъснато, то съоръжение бяма с какво да бъде сравнено. Оказва се, че не може да бъде направено сравнение и с подобен мост в други държави и континенти.
Мост на 500 години е най-здравият обект в България
По-малко от 10 са мостовете, наречени Дяволски, в планетарен мащаб. Само един се доближава по изглед с българския – Понто де ла Мадалена в Италия. Той е по-стар от нашия – издигнат е през XI век, като най-разпространената легенда за него е същата като за българския – разказва, че мостът все падал, докато свети Юлиан не сключил сделка с дявола.
Името на Дяволския мост над Арда е неизвестно и никой не се е сетил да го обяви за светец. Известни до днес са само легендите за изключителната здравина на съоръжението. Смята се, че Дяволският мост е строен около 1515-1518 година. 5 века нито един зид не е ремонтиран или укрепван въпреки буйните води на Арда.
Казват, че това се дължи на обичта и таланта, които са победили дявола. Този дявол се вижда и днес в Арда, ако човек знае под какъв ъгъл да погледне, твърдят някои. Други обаче възразяват, че не дяволът, а светли духове пазят моста. Защото дяволът сме всъщност самите ние, когато оставим злото да победи доброто в нашите сърца.
И ако образът на сатаната се вижда в снимките, правени под ъгъл от 90 градуса, то изкрящите пазители са много повече и лесно се забелязват в същите снимки. Те не са само продукт на въображението, убедени са любители на българската природа. Образите на 5, а според други на 7 необикновени бели пазачи лесно се забелязват.
Легенда – подобно на други мостове в България, разказва, че е вградена сянката на млада невеста, носила храна на майстора, докато вдигал зидовете
Те сякаш са обградили сатаната и не му позволяват да събори моста. Може би това е истината за здравината на Дяволския мост, а не изпълнението на дяволските претенции, за които разказват преданията. Някога, много отдавна, изкусни майстори се изредили да строят мост над Арда по пътя между Тракия с Беломорието.
Строели, но мостът падал. Така ден след ден, година след година. Старите дюлгери се отказали да се борят съсъ стихията, вярвали, че трудът им е прокълнат. Докато еидн ден с тежката задача се заел млад майстор. И той като другите решил да вгради в основите на моста сянката на любимата си.
Тракийските слънца все още са тайна
Тя, разбира се, не знаела, но подозирала. И от все сърце се молела Богу да я опази и да съхрани живота й. Защото добре знаела, че с вграждането на сянката й в моста свършва живота й. Дали Бог я чул или дяволът, никой не знае.
Легендата разказва, че на нейния любим майстор се явил наяве самият дявол. Той му разкрил, че за да стане мостът здрав и вечен, трябва да бъде така измайсторен, че да показва лицето на сатаната. Градежът трябвало да стане за 40 дни, като образът на дявола хем да се вижда, хемда го няма, да можеш да го докоснеш, но и да няма нищо материално.
Най-малко 5 изкрящи пазители на моста и самият дявол се виждат в този изглед на необикновения брод
Ако майсторът се провалял, нечестивият щял да прибере в ада и него, и любимата му. Сключили облога дявол и майстор. На 40-ия ден дяволът останъл изумен. Условията му били изпълнени. Така мостът останал непоклатим за векове с името на сатаната – Дяволския мост.
Младият майстор умрял скоро и не успял да разкрие тайния код, чрез който се виждало страшното лице. Години наред местните търсили да разгадаят формулата, но усилията им оставали напразни. Едва преди десетилетие Бог или дяволът ,,подшушнали“ на един журналист да обърне на 90 градуса снимка на Дяволския мост.
Фоторепортерът цяла седмица снимал и изследвал моста, докато стигнал до това решение. Установил, че лицето на дявола наистина е перфектно зашифровано и хем го има, хем го няма, можеш да го докоснеш, но и не съществува.
Показва се пред очите на хората ссамо около един час през деня, и то при ярко слънце. Шифърът действа и образът се получава само когато се съберат в едно физическият мост и пълното му отражение във водите на Арда – реалното и сянката му.
Необикновената охрана се вижда на снимките и не дава на сатаната да го събори
Когато хоризонталната картина се завърти въображаемо на 90 градуса наляво, огромният образ на Сатаната изплува сякаш от отвъдното. Уникалната гледка може да се наблюдава при слънчево време, в интервала около 11:20 до 12:20 ч.
Трябва да се гледа ниско от нивото на самия бряг, като зимата и късната есен са най удачните за ,,среща“ с дявола. При по-добро въображение през отдекните сезони лицето придобива и различни изражения, но като цяло наподобява на страшна африканска маска, с очи, уста, рога. Казват, че превъплъщенията на дявола са общо три.
Автор: Силвия Драгомирова
