Белоградчишките скали се простират на 80 квадратни километра, като и след това скалните феномени и легенди продължават. Едно от доказателствата за това е феноменът Сто овци, известен като Разчепатия камък или Купните. Намира се в землището на селата Смоляновци и Превала.
От десетина години е защитена местност с цел „опазване на местобитания на защитени видове растения като снежно кокиче, петров кръст, както и на шипоопашата костенурка, скален орел, скални съобщества и характерен ландшафт.
Естествено, името на защитената местно е свързано със стари и нови легенди. Малко е радостта в тях, повече е тъгата и болката. Някога на Разчепатия камък имало воденица. Казвали й Хайдушката. Имало и кладенец, от който поели животните – коне, кози и стади от 100 овце населявали красивата местност.
Всяка сутрин един овчар огласял тишината с меден кавал. Другар му бил черен овен с вити рога. Щом засвирел кавалът, овенът се отправял към пастира. Веднъж от радост така се засилил, че съборил човека в пропаста и той полетял след него.
Село Ъглен съчетава древна история и девствена природа
Последвали ги и стоте овце. Загинал овчарят заедно с цялото стадо. Оттогава местността се казва Сто овци, а през годините за благозвучие започнали да я наричат Стовци.
Според друга легенда влюбените Огнян и Бойка поискали благословия от дядото на Бойка – Данаил. Поискали, но не за венчило, а за бунт в Балкана срещу турските поробители. Дядо Данаил сам хранел въстаниците и борбата свършила тогава, когато той свършил стоте си овце. В тази неравна борба загинали Бойка и Огнян.
Нарекли големите камъни Стовци заради големия „курбан“, за който дядо Данаил дал на въстаниците. А Купните е останало като отглас от робството, защото в тези каменни купни се таят мъката и копнежът на народа за свобода.
Районът не е от най-изследваните и популярни както за туристи, така и за любители на родната история. Достъпът до Сто овци е доста труден и се изисква воля и голямо желание, за да се изкачи. Разчепатият камък. Проучваният тук са предимно на геолозите Тодор Маринов и Димитър Синьовски. Те описват защитената местност, която е стърчаща разчленена скала с височина 95 метра. Намира се на хребета между село Смоляновци на международния път Е79 и долината на река Огоста при село Превала в област Монтана.
Основата на скалата е на надморска височина 800 метра. Тя се образувала преди около 270 милиона години. Представлява величествена гледка от равнината част северно от хребета и е оценена като геоложки феномен с регионална стойност през 2003г.
Пещерата Божиите очи сбъдва желания
Районът на геоложкия феномен се намира в Западнобалканската структурна зона. Оформянетона тази величествена скална композиция Сто овци е тясно свързано с процесите на изветряне и ерозия.
Разчепатият камък се намира на 30 километра източно от Белоградчик, където в предпланината на Балкана, заобиколено от планинска верига, е разположено село Гюргич. Тук е забил в синьото небе връх Сто овци – Разчепатия камък, който заедно с останалите скални композиции Бъчвата, Царския камък, Викалеца и Бабу представляват отглас на твореца Време, изваял Белоградчишките скали говорят за творчество и настроение, то Сто овци и заобикалящите го скални скулптури носят спокойствие и приемственост сред зелените планински била.
Местни любители на историята разказват, че между реките Карачица и Нечинска бара е проснала снага Царската поляна. Тук е намирал отдих и спокойствие през горещите дни цар Борил, след като е убил сестринния си син Калоян, на когото заедно с престола е отнел и жената, хубава куманка. Тук през това място е минавал царският друм, по който Бдин с коне и въоръжена охрана са пренасяли царската хазна.
Сто овци е твърде интересно място, откъдето при хубаво ясно време на север се виждат спокойните води на Дунава, Стара планина с връх Миджур на юг, облият конус на Връшка чука на запад и самите Белоградчишки скали. Околностите на скалата са с изключително красив ландшафт от причудливи скали, растения и животни чак до върховете Бабу, Милов камък, Пешин връх, Царска поляна, както и живописните долини на реките Карачица и Гюркичка бара, потънали в зеленината на Предбалкана, пише „Уикенд“.
Скалният феномен се вижда най-добре от север от международния път Е79. Подходите към върха са по черни пътища от най-близките села – Смоляновци, Белотинци, Гюргич и Превала. По разклонение вдясно от шосе Е79 между Смоляновци и Белотинци се достига до изоставени стопански сгради, от които нагоре по черен път се стига до подножието на скалата.
